Джунц се прибра в хотела си, за да обмисли нещата. И този път не успя да замине. Свърза се с базата на МБКА и уреди да го изпратят на нова, не така спешна за решаване задача. След това си уговори среща с Лудиган Абел, посланика на Трантор.
Следващия ден прекара в четене на книги по история на Сарк, и когато наближи часът на срещата му с посланика, от гняв сърцето му биеше като барабанен оркестър. Даваше си сметка, че няма лесно да се откаже.
За стария посланик посещението на учения бе просто посещение от любезност, потупваше ръце, нареди да докарат механичния барман в стаята и не позволи да се говори за работа, докато не изпиха по две чаши вино. Джунц използва това време, за да поразпита за на пръв поглед ежедневни неща, за организацията на различните служби на Сарк и именно тогава получи урока по саркитска генетика. С всяка измината минута гневът му се засилваше.
Образът на Абел от тази вечер се запечата за дълго в спомените на Джунц. Хлътнали, близо разположени очи, с надвиснали над тях удивително бели вежди, дълъг, клюнообразен нос, почти докосващ чашата с вино. Мършави хлътнали бузи, подчертаващи аскетичността на лицето и тялото му, кокалест възлест показалец, който ритмично се движеше сякаш под такта на някаква доловима само за стареца музика. Абел слушаше внимателно, без да го прекъсва.
Когато Джунц свърши, старецът потупа леко устните си с пръст и попита:
— Ти познаваш ли човека, който е изчезнал?
— Не.
— Никога ли не си го виждал?
— Човек трудно може да срещне нашите наблюдатели.
— Имал ли е халюцинации преди?
— Според документите, с които разполагаме в центъра на МБКА, не е имал, ако изобщо това са били халюцинации.
— Ако? — не можа да разбере намека му Абел. — Защо си дошъл при мен?
— За помощ.
— Очевидно. Но в какъв смисъл? Какво мога да направя аз?
— Нека да обясня. Хората от Бюрото за междупланетарен транспорт на Сарк са проверили пространството наоколо за енергийния спектър на двигателя на нашия човек, но нищо не са открили. Няма защо да лъжат. Не искам да кажа, че на саркитите лъжата им е чужда, но едно е ясно, че не са привърженици на безсмислената лъжа, а и положително знаят, че, стига да искам, винаги мога да проверя пространството за два или три часа.
— Това е вярно. Е, и?
— Има два случая, когато проверката може да не даде резултат. Единият е, когато корабът не се намира в близост до планетата, защото е преминал през хиперпространството и се е отправил към друг район на Галактиката, а другият — когато изобщо не е в космоса, защото е кацнал на планета. Не вярвам нашият човек да е избрал първия. Ако твърдението му, че някаква опасност застрашава Флорина и това би засегнало цялата Галактика, е плод на въображението на мегаломан, нищо не би го спряло да кацне на Сарк, за да направи своето съобщение. Никога не би променил решението си и да си отиде. От петнадесет години се занимавам точно с такива неща. Ако по някаква случайност твърденията му са основателни, то тогава положението наистина е твърде сериозно, за да си позволи да напусне околното пространство и да отпътува.
Възрастният транторианец вдигна пръст и го размаха предупредително.
— В такъв случай според теб той е на Сарк.
— Именно. И отново се явяват две алтернативи. Ако е в състояние на психоза, възможно е да е кацнал на място, различно от добре известните космодруми. Възможно е да се скита болен и почти безпаметен. Това са твърде рядко срещани случаи, но все пак не са изключение. Обикновено подобни състояния са временни. Отмине ли кризата, едно от първите неща, които пострадалият започва да си спомня, е какво е работил, преди още да се върнат спомените от личния му живот. За всеки космоаналитик работата му е неговият живот. Много често, когато са още в амнезия, ги откриваме в някоя библиотека да търсят литература, свързана с космоанализата.
— Ясно, значи искат да вляза във връзка със Съвета на библиотекарите и да попитам регистрирали ли са подобен случай.
— Не. Защото мисля, че там надали ще възникне някакъв проблем. Ще помоля най-известните трудове по космоанализа да се отделят в специален фонд и всеки, който ги потърси, а не може да докаже, че е чистокръвен саркит и има право да ги ползва, да бъде подробно разпитан. Непременно ще се съгласят, защото знаят или поне висшите им служители ще знаят, че това няма да доведе до нищо съществено.
— Защо?
— Защото съм дълбоко убеден — сега вече Джунц заговори бързо с потреперващ от гнева си глас, — че здрав или не, нашият човек е кацнал на Сарк, след което или е хвърлен в затвора, или, което е по-вероятно, е убит от властите на Сарк.