Всяка площадка съдържаше звездолет.
Ние забързано заслизахме по пътеките и стълбите. Едната шлюзова врата беше огъната и деформирана, вероятно от бомбардировката. Звездолетът под нея беше неизползваем. Съседният пък беше в състояние на ремонт. Оставаше само един, в далечния край.
— Можете ли да пилотирате, адмирале? — попита Симънс с усилие.
— Аз мога — отговори капитан Топло, преди да успея да се обадя.
— Тогава вървете. Аз ще освободя осигурителните манипулатори и ще отворя хангарните врати.
— Не — възразих аз. — Симънс, прострелян си. Ако не получиш първа помощ, ще изпаднеш в шок. Аз ще поема манипулаторите и вратите.
— Адмирале, вашата безопасност е на първо място! Не можете…
— Ако припаднеш, докато ни отваряш пътя, в никаква безопасност няма да съм. Върви с останалите.
Симънс се намръщи гневно и сведе поглед към рамото си, което кървеше.
— Агент Вилек — каза той на андроида. — Вървете с него.
— Да, командире.
Аз погледнах Кантос. Той имаше окаян вид. Тялото му бе деформирано и разтрошено. Единият му крак се влачеше, а едната ръка висеше неподвижно. Торсът му бе като решето.
— Шегуваш ли се, Симънс? Та той едва ходи.
— Няма да допусна да бъдете сам, адмирале — сопна се Симънс.
— Тогаз аз ще дойда — рече Марк, но залитна на първата крачка. Аз го хванах.
— По-полека, Марк. Никъде няма да ходиш.
— Нека ние дойдем тогава — каза Ларл.
— Ние не сме ранени — добави Риз. Тя неволно се хвана за бедрото. — Не тежко, имам предвид.
— Но нямате оръжия.
— Ами ти?
Аз извадих револвера. Изсипах гилзите и бръкнах в джоба.
— Имам три патрона.
— Аз имам повече — пристъпи напред капитан Топло. Гласът му звучеше чуждо и несвойствено, заради изкуствената модулация.
— Къде са? — попитах аз подозрително.
Китката на капитан Топло изщрака. Дулото на малко лазерно оръжие се показа.
— Добре — въздъхнах аз. — Да не губим повече време. Капитан Топло, след мен. Останалите — качвайте се в звездолета.
— Агент Вилек идва с вас, адмирале. Само аз и той знаем как да оперираме док станцията.
Аз се навъсих, но не казах нищо. Нямах време да споря.
Ние се разделихме. Аз, капитан Топло и Кантос отидохме при док станцията. Симънс и останалите се отправиха към звездолета. Подир малко те влязоха вътре. Наоколо беше празно. Нямаше никой, освен нас. Аз забързано презаредих револвера е последните три патрона. Очаквах неприятности. Съмнявах се, че Изгубените ще ни позволят да се измъкнем просто ей така.
Док станцията представляваше обикновен контролен терминал, разположен на малка платформа, образуваща товарна ниша пред втората площадка за излитане. По прозрачния двустранен екран се виеха някакви бездейни нишки и спирали, ознаменуващи неактивността на системата. Кантос е гротескна походка се приближи и задейства терминала. Ръката му тромаво въведе парола за достъп. Междувременно, звездолетът на третата площадка с тихо бучене включи двигателите си. Симънс вече подгряваше машината. Аз и капитан Топло зорко оглеждахме подземния космодрум, но никой не идваше. Кибер-окото ми не засичаше никакви цели. Кантос откачи осигурителните манипулатори, които със съскане и жужене се отделиха от звездолета. Ръката на андроида се пресегна към ръчката, отваряща шлюзовите врати.
Вратите над първата площадка избухнаха. Вдлъбнатите стоманени прегради хлътнаха навътре и отхвърчаха надолу. Десетки тонове метал с грохот и огън се стовариха върху звездолета отдолу. Космическият кораб се смачка до основи е болезнено силен трясък, вече напълно непотребен. Ударната вълна разтресе цялото подземно ниво, събаряйки мен, капитан Топло и Кантос на земята.
Сред пламъците и останките на звездолета се намираше Алар.
Велики космосе.
Драксатът изрева с предизвикателство. Той замахна с лапи и запрати мълниеносно енергийно кълбо към мен. Кантос извика предупредително, хвърляйки се в последния момент на пътя на кълбото. То се блъсна в андроида с мощен пукот. Ярка светлина ме ослепи за миг. Малка, овъглена купчина бе единственото, което бе останало от Кантос Вилек. Той загина заради мен.
Аз направих логичното при губеща ситуация: побягнах. Адреналинът наводни пребитото ми тяло и аз се втурнах презглава далеч от Алар. Той можеше да контролира мисли, да хвърля енергийни кълба и да взривява подземни космодруми, при това, след като е паднал от петнадесет етажа. Аз имах единствено револвер с три куршума и болки по цялото тяло.