Гакар се възползва от възможността. Той се надигна и рязко скочи. Двата му крака се устремиха във въздуха и изритаха с размазваща сила Алар. Ударът отблъсна черния драксат и го запрати в зоната на двигателите.
Крясъкът на Алар раздра въздуха, щом попадна в плазмения вихър. Викът му остана единствен, защото жежките струи го убиха на място. Тялото му изгря в пламтящо зарево за миг, стапяйки се в яркооранжева течност за секунди. После всичко се изпари напълно и от шестия адепт не остана нищо.
Отмалял, аз се затътрих към Гакар. Макар и тежко ранен, той успя да се изправи отново. Ние се закатерихме по стълбата, която се спускаше от платформите към площадката. Металът се огъна и изскърца под тежестта на Гакар, но успя да издържи. Изкачихме се до платформата, където ни чакаше капитан Топло. Изражението му бе непроницаемо. Така де, нали вече беше киборг и тъй нататък. Той погледна йонното оръдие, което държеше и след кратък размисъл го задържа. Тримата се отправихме набързо към входния шлюз на звездолета. Капитан Топло вече беше отворил хангарните врати.
В нолрека ни посрещна Риз, която започна:
— Текс, къде се забави! Симънс каза… — тогава тя видя Гакар, неговите рани и моя наново окаян вид. — Велики космосе! Текс, кой…
Аз само уморено изпъшках.
Обувки изтрополяха и Симънс се появи. Той ни хвърли преценяващ поглед, примесен със закъсняло безпокойство и попита:
— Мъртъв ли е?
— Кантос също — измънках аз в отговор.
— Агент Вилек знаеше рисковете — рече Симънс твърдо. — Побързайте, нямаме време!
Воят на двигателите се увеличи още. Звездолетът вече излиташе. Пхах. Ларл си мислеше, че може да пилотира след двеста години. Капитан Топло се отправи към мостика и ние го последвахме. Марк и Ларл вече бяха там, затегнали колани. Имаше места за десетчленен екипаж, но нямаше място за размерите на Гакар. Драксатът се отпусна в единия ъгъл и се хвана здраво, за каквото можа. Три от местата бяха едновременно и оръжейни станции с тактически екрани за управляване на прикачените оръжия. Аз седнах зад едната станция, а Риз и капитан Топло зад другите две. Симънс зае мястото до Ларл на пилотския пулт, а Марк стискаше зъби на своята седалка.
През илюминатора отпред се виждаше мътното следобедно небе, затлачено от дим и мръсната псевдомъгла, която винаги се стелеше над града. Звездолетът набираше височина и скорост. Издигнахме се над атмосферата. Постепенно небето се изчисти, после потъмня, накрая напълно изчезна, заменено от блещукането на звезди и искрящата луминесценция на местното слънце. Звездолетът навлезе в орбитата на планетата, устремен към дълбокия космос.
Изведнъж, огромен лъч от синьо-бяла светлина мина покрай нас, поразявайки града долу. Мощна експлозия изригна под нас. Комбинираната сила на експлозията и разкъсващият лъч разтърсиха звездолета. Предупредителни датчици изпискаха пронизително.
— В името на Древните, к’во беше т’ва?!? — обади се Марк.
Сред алармите се надигна отделен, различен сигнал за тревога. От аудио симулаторите се чу бърза серия „пю-пю-пю“ и обшивката отново се разтърси от непознат обстрел.
— Изтребители! — извика Ларл.
— Ще ги поемем! — отвърнах аз. — Симънс, направи веднага фалшив скок!
— Да, адмирале — изхриптя той.
Екранът пред мен оживя и аз получих картина на черната нищина около себе си, с насложени върху нея тактически данни. Включих системата „свой-чужд“ и корпусът под оръдията ми светна в бледосиньо. Пет червени точки светнаха върху пейзажа, приближавайки бързо.
— Атака!!! — ревнах пиянски и открих огън. Лазерни лъчи блъвнаха от сдвоената оръдейна установка. Две от червените точки избухнаха в огнени кълба, а останалите се пръснаха. Аз завъртях установката подир тях, без да преставам да поддържам стрелбата. Симънс тревожно се обади:
— Адмирале, следете енергийния баланс!
Аз хвърлих поглед към лентата на екрана, указваща остатъчната енергия и присвих очи. Опитах се да намаля залповете си, но вражеските изтребители се нахвърлиха обратно като хищници. Риз и капитан Топло обаче ги отблъснаха с прецизна и координирана стрелба, компенсирайки грешката ми.
— По рекстразите!!! Те имат шибан дреднаут! — изкрещя Ларл.
През илюминаторите на мостика се виждаше грамаден звездолет, открояващ се на фона на мрачния космос. Дреднаут. Беше толкова огромен, че нашият космически кораб приличаше на играчка в сравнение с него. От хангарите му непрекъснато излитаха нови орди изтребители, а масивните му оръдия, макар неефективни за нашия размер, ни взимаха на прицел.
— Симънс, по рекстразите, какво става със скока!
— Компютърът изчислява курса!