— Де да беше толкова лесно, Симънс — въздъхнах аз. — Твоите, ъ, учители, не са ли ти казали какво да правиш по въпроса?
— Не. Единствените ми заповеди бяха да пазя вас и систематизатор Досел, адмирале. Вие трябваше да ни отведете до звездолета и… Предполагам, от вас се очакваше да знаете какво да правите.
— Хм, чудно — изсумтях аз. — Имаш ли някакъв начин да се свържеш с началството?
— Боя се, че този процес не става така — поклати глава Симънс.
Аз се сетих нещо. Потърсих из прокъсания си джоб и извадих възвърнатата си лула. Захапах мундщука машинално и започнах да въртя в устата си очукания инструмент, мислейки трескаво.
— Добре. Всяко нещо по реда си. Първо да намерим звездолета. Как ще стане това?
— Аз мога да го направя — прозвуча равномерен синтетичен тембър.
Капитан Топло беше завъртял главата си и ме гледаше право в очите. Две неща бяха крайно неестествени: главата, която единствена бе помръднала от цялото му тяло. Другото беше лицето му. И… по-скоро липсата на такова. Не беше човешко лице. Отсъстваше наличието на обли форми, които биха му придали човекоподобен вид. Беше просто функционален компонент, с гласов високоговорител и чифт сензорни датчици, които бяха вперени право в моя полукибернетичен взор. Беше изнервящо. Аз мълчаливо отвърнах на немигащия поглед със собствения ми такъв. Попитах тихо:
— Вярно ли е, че ти си систематизатор Конър Досел?
Кибернетичното тяло на капитан Топло не изрази никаква реакция. След кратка пауза, която можеше да значи всичко, синтетичният му, лишен от емоция глас отговори:
— Вярно е. И страдах заради това. През всички тези години… Постоянно се колебаех. Непрекъснато се чудех кое е реално и кое не е, кой съм аз и какво правя… Беше непосилно. В началото не знаех нищо. Но с годините, постепенно моята алтернативна личност започна да се проявява все по-често. Да се слива с мен. Аз получавах мисли, емоции, спомени, които не бяха мои и същевременно… усещах, че бяха част от мен. Колкото повече време минаваше, толкова повече капитан Топло, комуто дори не помня вече истинското име, и Конър Досел влизаха в противоречие. Започнах да губя представа за време и място, не можех да преценя кой взима решение или върши действие.
Когато бях на ръба на смъртта и Симънс ме превърна в киборг, за пръв път от десетилетия аз получих яснота. Видях двете си личности оплетени в безкрайна мрежа. Мрежа, която не можех да разплета дори с помощта на имплантите, които получих. Затова аз направих избор.
— Какъв избор?
— Кое да остане и кое да изчезне — продължи капитан Топло. — Аз разсякох мрежата от смесени спомени, преживявания и знания. Изтрих части от капитан Топло и части от Конър Досел. Изхвърлих неспасяемото. Останалото го превърнах… в мен.
— И кой си сега всъщност? — попитах напрегнато.
— Аз съм… аз. В мен вече няма доминантна личност. Сегашното ми самосъзнание е амалгама от ключови решения, взети в миналото от двете реалности. — Капитан Топло леко повдигна рамене. — Но, ако въпросът е кой съм аз, то също толкова валидно тогава е да попитам: Кой си ти?
— Аз? — Сърцето ми се сви с внезапна нерешителност. — Как така кой съм аз?
Капитан Топло наклони странично глава, за да подчертае думите си:
— Реторичността на въпроса се състои във фактите: Ти си алтер егото на адмирал Сируис Тор. И той, също като мен, е придвижил личността си в тази псевдопаралелна итерация на Вселената, с цел да просъществува тук. Но ти вече си тук. Текс Кърк вече съществува тук. Логично е да се предположи, че конфликт от едно или друго естество ще има. Въпросът е, като кого се чувстваш сега? Текс или Сириус?
— Аз… аз… не знам. Знам, че все още съм себе си, каквото и да значи това сега. — Захапах лулата и я тикнах в ъгъла на устата си. — Знам, че получавам разни видения, образи и преживявания, които не познавам и е напълно възможно да са чужди, тоест на алтер егото ми, спомени. Но съм сигурен в едно: никакви конфликти със себе си не съм изпитвал досега. Нито пък съм забравил името си.
— Значи твоята тукашна личност е била доминиращата — отговори капитан Топло. — Не се учудвам. Сириус Тор заложи изключително много от своята енергия в осъществяването на плана. Заключението ми е, че той изглежда е бил отблъснат от процеса на усвояване на твоето съществувание.
— Това какво означава?! — подскочи Симънс. Аз реших само да се опуля. — Да не би адмирал Тор да не съществува???
— Не — отсече капитан Топло. — Неговата личност все още е тук. Вътре в био-матрицата на Текс Кърк, където оперира в периферията. Адмирал Тор все още е тук, но няма влияние над решенията на своето алтер его така, както Досел имаше над Топло.