— Да действаме тогава — рекох аз.
— Съществува обаче пречка — продължи капитан Топло невъзмутимо. — Могъщий разполага със силови полета на три нива.
— Три нива?!? — изумен попита Ларл.
— Да. Същевременно всяко ниво осцилира на независима честота, което прави пробиването на щитовете чрез интерференция невъзможно.
— А не можем ли да се опитаме да простреляме щита? — предложи Риз.
— Това е другият проблем — каза капитан Топло. — Не разполагаме с достатъчно огнева мощ, за да пробием щита насила.
— Ами ако просто минем със звездолета през силовите полета? — попита Ларл. — Те не са програмирани да го спрат.
— Може би, може би не — отвърна капитан Топло. — Но дори да минем директно през щитовете, остава въпросът за защитните системи. Почти всички системи на Могъщий могат да оперират автоматично. Всяко едно действие, като откриване на огън, интерферентен разрив или директен заход могат да активират защитните протоколи, чийто режим не е известено в какво състояние се намира.
— Чакай малко! — намесих се аз. — От къде на къде не знаеш в какъв режим са оставени защитните протоколи? Нали… нали си бил, ъ… систематизатор Досел би трябвало да знае в какъв режим е оставен звездолета!
— Всъщност не — завъртя глава капитан Топло. — Моето алтер его разполагаше само с минимални подробности. Все пак аз съм просто резервен вариант. Тази информация е на разположение единствено… на адмирал Тор.
Аз присвих очи. Чувствах се слаб и отпаднал, а желязната хватка около гърдите ми не се беше отпуснала дори на микрон. Съзнанието ми се рееше в незнайни дебри, пълни с информация, която преди я нямаше. Усещах, че останалите ме наблюдават очаквателно. Е, явно решението трябваше да е мое. Още малко и щях да се почувствам като истински командир. Намерих сили да вдигна глава и рекох твърдо:
— Ще рискуваме. Мисля, че знам как да преодолеем щитовете.
— Адмирале? — повдигна вежди Симънс.
Събирайки цялото си налично достойнство, аз се затътрих към мостика.
— Ще използваме комбиниран метод. Разполагаме ли с торпеда?
— Да — каза Симънс.
— Ето какво: ще ги използваме, за да пробием първия слой. После капитан Топло ще програмира щитовете ни така, че да предизвика интерференция на втория слой.
— А третия?
Аз се обърнах към капитан Топло:
— Нали взе йонното оръдие?
Той кимна.
— Третия слой ще преодолеем в движение с помощта на оръдието — казах аз на Симънс. — Има ли налични скафандри с тласкачи?
— Всичките — отговори Симънс. — Но торпедата и йонното оръдие ще дадат прозорец само от няколко секунди. Ако сме прекалено близко, когато изстреляме бараж и ние ще бъдем засегнати.
— Тогава налага се да разтеглим периметъра на щитовете ни. Капитан Топло? Може ли да стане?
— С известни усилия — каза той.
Ние влязохме в мостика.
— Добре, в такъв случай, това е планът. Торпеда, интерференция, йонно оръдие. Спускаме се с пълна тяга и профучаваме в пролуката.
— Въпросът за състава на абордажния екипаж обаче все още стои — посочи Симънс.
— Да, вярно — съгласих се аз. Съвсем забравих. Огледах се наоколо. — Гакар със сигурност няма начин да дойде, защото едва ли има скафандър с неговия размер и форма. Капитан Топло, ти идваш на всяка цена. Засега само ти знаеш кодовете за достъп.
— Да — потвърди той.
Аз продължих да се оглеждам, малко притиснат.
— Марк, ти не би могъл да дойдеш. Твърде зле си ранен.
— Нищо подобно! — възкликна арсеналистът и гордо се изправи. Само миг след това се преви на две и изохка:
— Въйй… гах, май изглежда, ще съм вън от мача тоя път. Съжалявам, Текс.
— Няма проблем, Марк — усмихнах се аз. — Стой спокойно. Тук на борда също ще ни трябват хора. Симънс, ти също си вън.
— Защо? — сърдито попита той.
— Ръката ти е безполезна. Освен това ще се наложи да я движим, ако се опитаме да те напъхаме в скафандър.
Симънс неохотно изсумтя.
— И какво, адмирале? Само вие и систематизатор Досел ли ще правите абордажа? Сами?
— Така… изглежда — признах аз, не виждайки друг начин.
— Ами ние?!? — попита ненадейно Риз. Двамата с Ларл застанаха със скръстени ръце.
— Какво вие? — рекох неразбиращо.
— Вземи някой от нас!
— Ама… за вас няма скафандри.
Риз вирна предизвикателно муцуна.
— Чакай тук — тя излезе от мостика с решителна крачка. След минута се появи отново, мъкнеща с усилие обемиста купчина сплави, представляваща стандартен скафандър с вградени тласкачи.
— Е? — объркано попитах аз.
Риз, леко задъхана — което я правеше доста привлекателна — издърпа единия край на купчината и посочи:
— Ето тук. Виждаш ли?