Пот изби по челото ми, почти щеше да капне. Понечих да тръсна глава, но внезапно Риз се пресегна и ме избърса с ръка. Дланта ѝ бе приятно топла, а пръстите силни и подвижни. За миг я видях колко страхотно изглежда в камуфлажния костюм. Буря от сексуално желание се надигна в мен. Стиснах зъби и проклех наум. Адреналинът обаче ме фокусира и прогони умората.
Включих лазера. С кратки, прицелени импулси разтапях и свързвах стените на артерията. Колкото и да бях прецизен обаче, дори с помощта на кибер окото нямаше как да направя свързването идеално. Не бях трениран хирург. След десет напрегнати минути оставих лазера и махнах клапите. Тънки струйки кръв потекоха от разкъсването. Изругах, но знаех, че по-добре няма да се справя.
— Биогел? — обърнах се към Риз. Тя мълчаливо посочи една от аптечките. Аз припряно изсипах съдържанието и взех прозрачен резервоар. Имаше съвсем малко лепкава субстанция на дъното. Ще трябва да стигне. Завинтих резервоара към инжекционен пистолет. Облях раната в биогел, използвайки го докрай. Лепкавата псевдотъкан здраво се закрепи и прекрати кървенето.
Отдъхнах си. Ларл още не беше спасен, но с една опасност за живота по-малко. Взех чиста превръзка, сложих антибиотик и бинтовах раната. Риз все така наблюдаваше, но уплашеното ѝ изражение бе примесено с любопитство.
— Я ми помогни да го обърнем — изпъшках аз, докато се мъчех сам да се справя със задачата. Риз коленичи до мен и двамата завъртяхме Ларл по гръб.
Изгарянето от лазерния лъч на пръв поглед изглеждаше безобидно. Обаче всеки, който е воювал на модерно бойно поле знае колко опасни са лазерните оръжия. Силата на лъча бе огромна. При централно попадение смъртта бе гаранция, за разлика от барутните оръжия, които поне статистически ти обещаваха някакъв шанс. Ларл имаше късмет. Гаден белег щеше да остане, но ще живее. Дезинфектирах раната, изрязах обгорената плът с хирургическия лазер и я натъпках с всякакви лекарства, каквито намерих. Биогел щеше да свърши най-много работа, но повече нямаше. Превързах мястото и уморено се отпуснах на пода, дишайки тежко.
Седях така няколко минути. Риз прибираше извадените аптечки и запаси. Аз несъзнателно я следях, запаметявайки местата на предметите. Професионално изкривяване.
Параноичното ми подсъзнание се оправдаваше, че постоянно ми се налагаше да бъркам в чужди шкафове. Един ден можеше да е тук, в тази стая. Успях да регулирам дишането си и казах на Риз:
— Какво научи за Симънс?
В отговор тя ме стрелна с внезапно охладнял поглед.
— Носиш ли компютъра?
— Не.
— Тогава защо да ти казвам каквото и да било? Вече ти направих услуга. Не ти дължа нищо сега.
Беше разстроена. Шокът от изненадата бе преминал и сега нейният буен дразавърски нрав поемаше контрол.
— Риз, тъй или иначе вече разполагаш с информацията — рекох аз. — Тази вечер ме преследваха наемници, Орденът и окупатори. Стреляха по мен. Раниха Ларл. И за какво? За някакъв тъп компютър, на който може би са записани данни за някаква тъпа легенда. Всъщност, изобщо не знам какво има на него. Гонеше ме щурмувал, по рекстразите! Щурмувал!!! А, ей така, за компания междувременно, имах всъдеходи по петите си. Разбираш ли за какво става въпрос?
— Глупости, Текс! — изтърси Риз внезапно. — Пак си забъркал някаква каша. И сега искаш да забъркаш и мен — добави тя нещастно.
— Не е обикновена каша. Окупатори няма да тръгнат да вилнеят из града заради легенди. Или пък за някакви си компютри.
— Ти така си мислиш. В легендите има голяма доза информация. Този компютър може да е ключ към голяма загадка.
— Да бе — казах саркастично.
— Ти никога не си вярвал — поклати глава Риз. — Но те не са просто измислици. Това са исторически събития, останали в устните предания.
— Пффф, виж какво, няма значение. Факт е, че мен ме наемат за високорискова, безумно добре платена поръчка. Изведнъж отвсякъде започват да валят куршуми. От три различни страни. Ей така. Без предупреждение. А поръчителят ми ритва камбаната.
— Симънс е мъртъв? — попита Риз учудено.
— Аха — казах аз мрачно. — Мястото, което беше определил за среща, се оказа капан. Някой го е убил, а след това е изчакал аз и Ларл да се появим, най-вероятно за да очисти и нас. Затова по-добре ми кажи какво си намерила, за да знам мащабите на работата, в която се замесих.
Риз въздъхна и отново поклати глава.
— Не открих нищо. Нищо. За Северния сектор, Дипломатическия корпус и другите големи играчи такава личност не съществува. Поне не в електронен вариант.
Затворих очи и проклех наум. Това, че за Симънс нямаше електронно досие нищо не означаваше. Но костюмар с два чифта очила, разхождащ се сам из Каналджийския сектор посред нощ едва ли ще бъде, без каквито и да е данни в мрежите. А Риз наистина я биваше. Кажеше ли тя, че нещо го няма, значи го няма. Бях нает, на практика, от фантом. Фантом, който се беше стопил във вечерния мрак така, както се бе и появил. Всичко, което остана от него, беше безжизнена торба месо на върха на разрушена сграда. Явно той бе рискувал дори повече от мен. По рекстразите, в какво се забърках?…