Изгубих инерция.
Дразавърът замахна с отворена, ноктеста длан. Аз парирах с вертикален блок. Другата му длан вече летеше към ребрата ми. Болка. Силна и неподправена. Лакътят му се стрелна нагоре, право в лицето. Отново болка. Блокирах ритника му със стоп-контра. Забих коляното си, но той се извъртя и едновременно ме подсече с опашката си.
Баси пугилиста.
Без да поглеждам през рамо, се извъртях по гръб. Тежко, ноктесто стъпало се стовари до мен на сантиметри. Аз направих ключ и усуках тялото си. Дразавърът се стовари и аз му се нахвърлих. Той обаче сви краката си и ме отметна презглава надалеч, където се ударих и претърколих. Болката се усилваше. Изправих се и почти разсеяно чух рева на онозавъра и видях Марк, който продължаваше да се държи за врата му.
Остра, изгаряща агония ме прониза. Изцапани с кръв нокти се отдръпнаха и аз се превих напред. Дразавърът ме посрещна с мощен ъперкът, който ме запрати на земята. Аз паднах, изкривен от болка, губещ съзнание и сили. Дразавърът се надвеси над мен с триумфално изражение. Аз слабо го фокусирах и внезапно се ядосах. Вчера утрепах цял щурмувал, да не би един извънводен псионист ще ме затрие?
Време беше за обрат.
Подадох мислената команда. Кибер-окото изжужа. Малкият лазерен диод на мястото на зеницата заблестя ярко за миг. Дразавърът спря и се облещи. В следващия момент от кибер-окото се откъсна тъмен лазерен лъч, който го порази право в муцуната. Дразавърът изрева и отстъпи, покрил муцуната си с ръце.
Край на мача.
Адреналинът и възможността ме съживиха. Аз бързо скочих и хванах в ключ силната ръка на дразавъра. Подпрях лакътя и го блъснах. Чупенето на костта се смеси с изстрел от пистолета на Марк. Дразавърът изрева в хор с онозавъра. Аз се извъртях, отбягвайки ответната атака и хванах другата ръка. Удар. Изстрел. Рев, вик, крясък.
Пуснах ръката на дразавъра и стоварих юмруците си в парен чук.
Удар. Изстрел. Рев.
Съсредоточих цялата си сила във върха на ботуша си и изритах дразавъра в ребрата.
Удар. Изстрел.
Замаян, направих последно засилване и с нарочно залитане лакътят и рамото ми паднаха право върху главата му.
Удар. Изстрел.
Аз останах да лежа изтощен. Пистолетът прогърмя още няколко пъти и накрая изщрака. Нещо тежко и масивно се строполи на земята. Кибер-окото ми съобщи за изчерпана енергия, примигна и угасна.
Дишах тежко. В полумрака на канала почти не виждах с органичното си око, подуто от удар, смъдящо от стичащата се кръв на аркадата. Някаква фигура се надвеси над мен и подаде ръката си. Аз отпаднало приех.
— Хайде… полека… — изпъшка Марк, който също беше отнесъл бой. Бронята му обаче го бе опазила донякъде. Той ми помогна да седна. — Баси, мама му стара! Текс, човече, к’ви ги вършиш! Що за кьотек отнесе! — Той видя трупа на дразавъра и додаде: — Изобщо не си поплюваш!
— Подай ми шлифера — простенах аз.
— Само не ми казвай, че криеш пиячка в него?
— Не, нещо по-полезно.
Марк с усилие се надигна и донесе шлифера, заедно с ризата и шапката. Аз пребърках джобовете и извадих малък флакон. Поставих мундщука в устата си и натиснах дозатора. Обогатен кислород. Плюс някакви нано-био-незнам-си-какви медикаменти. Това беше наноаптечката, една от скъпоценностите, които бях решил, че си струва да взема от шкафчето в кантората.
Почти веднага усетих как дишането ми се улеснява. Зрението ми се проясни, а ръцете ми придобиха достатъчно сила, за да забърша кръвта. Марк гледаше леко завистливо, но не каза нищо. Аз бръкнах отново в шлифера. Извадих малка био-батерия. С другата ръка внимателно опипах протезата си. Намерих хватателния ръб и стискайки, леко дръпнах. Предният окуляр, с диода и лещата на кибер-окото, се отдели с тихо щракване. Аз махнах изтощената био-батерия от модула, запокитих я в мрака и сложих новата. Върнах окуляра и натиснах, докато чух щракване. След миг кибер-окото примигна и се включи. Мина кратка диагностика и всичко беше наред.
Марк гледаше цялата сцена със смесица от удивление и вял интерес.
Аз отвърнах на погледа му, вече стабилизиран и посочих онозавъра:
— Че то и ти си голям герой, я виж!
— Е, не исках да оставам по-назад.
— Бива. Още от едно време си беше луда глава.
— Виж кой го казва!
Помълчахме малко.
— Сега какво? — попитах аз.
— Все още трябва да гепя открадната стока — рече Марк. — Обаче… изглежда вече нямам екип.
Слабото ехо подчерта забележката, както и непомръдващите тела наоколо. Аз грабнах един автомат „Керкгеров“, заедно с пачка пълнители. Намерих си и револвера, който презаредих. Кимнах на Марк.