Риз зачатка по клавиатурата. Компютърът изжужа няколко пъти.
— Доста — рече тя леко объркана. — Има твърде много неща. Таблици, доклади, сведения, документи, дори звездни карти!
— Я да видя — казах аз, отивайки до бюрото. Приведох се леко напред. Екранът бе затрупан от папки и отворени файлове. Приличаха на записки, водени от някого, който упорито бе търсил нещо. Бутнах ръката на Риз леко и завъртях командното кълбо. Всички лични бележки бяха подписани от някой си… капитан Топло?
— Странно — промълвих аз на глас.
Внезапно забелязах нещо. Чух някакво равномерно пиукане. В основата на компютъра малък диод мигаше зловещо. Заради шума от останалите устройства не го бях открил по-рано. Поех рязко дъх.
— Ей, става ли нещо? — попита Марк учудено.
— Не знам — отвърна Риз. Тя проследи погледа ми. — По рекстразите! Някаква система се е активирала самостоятелно! — Аз погледнах диода. Той пулсираше в унисон е пиукането.
— По рекстразите. Десет към едно, че това е проследяващо устройство! Изключи го! — извиках към Риз.
Пръстите на Риз се стрелнаха по клавиатурата. Екранът започна бясно да сменя менюта и системни панели. След десетина секунди Риз се обади:
— Не мога! Транспондерът е свързан с хардуера! Ако го прекъсна, ще повредя компютъра!
— По рекстразите. Добре, би трябвало да имаме поне няколко минути. Време е да изчезваме. Ларл, можеш ли да вървиш?
— Ще се справя — изръмжа найтът.
Аз понечих да кажа нещо, но изведнъж една от стените избухна. Усетих как бях избутан няколко метра. Погледът ми се замъгли. Отломки и вятър се сипеха срещу мен. Аз обаче не се притеснявах. Можех да устоя и на ураган. Чувствах някаква безгранична опора, която поддържаше гърба ми и ме правеше непоклатим.
Осъзнах, че всъщност бях на пода.
Имах мозъчно сътресение. Постоянно ме налягаха неясни мисли за могъщество и плажни коктейли. А?… Главата ми сякаш бе стисната в менгеме. Аз с усилие се съсредоточих и извиках:
— Всички живи ли сте!
Чух изстрели. Бяха дълги, продължителни откоси. Гърмяха отпреди, но слухът ми чак сега се възстановяваше. Високо горе бучаха турбодвигателите на щурмувал. Тихо пищене ехтеше във всеки звук. Тъпанчетата ми бяха спукани.
Никой не отговори на вика ми. Поне аз не чух нищо. Съзнанието ми бе твърде разфокусирано. Държах се неадекватно. Омекналите ми ръце ме изтеглиха напред, към срутената стена. Подпрях се на парче бетон и погледнах надолу. Пурпурни табарди, бойни брони и множество картечници цъфнаха пред очите ми на тридесет метра разстояние.
Орденът на първата вяра?
По рекстразите.
Профуча щурмувал. В следващия момент покрива се разтресе от гаубицов обстрел, а няколко етажа по-долу отекна нова експлозия.
Окупатори?!
Сградата бе смъртоносен капан. Трябваше да се разкарам. Опитах се да помръдна, но ми причерня. Изстенах. Щурмувалът направи нов заход. От корпуса му се отделиха група сребристи кълба. Перфектната им траектория бе насочена право към разрушената стена. Нямах време да реагирам. Кълбата прелетяха покрай мен и паднаха вътре в помещението.
Мина секунда, след което кълбата се разгърнаха и всяко се превърна в сайкрон.
В името на Древните.
Ръката ми се стрелна към револвера. Поне аз исках да се стрелне. Вместо това, пръстите ми бавно се сключиха около дръжката. Дланта ми вяло, протестиращо се надигна. Мушката неохотно застана между мен и най-близкия сайкрон. Понечих да натисна спусъка, но сайкронът с бърз замах изби оръжието ми. Неговата лазерна пушка засия, нажежавана от предстоящия изстрел.
Аз затворих очи.
Чух характерното „бжжт“ на лазерния заряд, заедно обаче с някакво металическо издрънчаване. Нещо топло мина покрай бузата ми. Отворих очите си.
Шоро.
Обемистият робот забърсваше сайкроните с дългите си манипулатори, сякаш бяха празни бутилки. Той ги избута отвъд ръба и те безмълвно полетяха надолу. Сайкроните по принцип не са приказливи.
— Текс! — отекна възглас над шума на картечниците и гаубицата на щурмувала. От прашната мъгла изникна Риз, носеща компютъра. Марк беше зад нея, подпрял Ларл изпод едното рамо. Гледката бе малко странна, заради разликата в ръста им.
— Шоро, вземи! — заповяда Риз на робота, посочвайки ме.
— Револверът… Шапката ми… — изстенах аз.
— Тук са, да изфирясваме! — викна Марк.
Шоро ме нарами тромаво и всички вкупом се отправихме към асансьора. Натъпкахме се вътре, включително и робота. Не знам как стана, но беше безумно тясно. Риз натисна най-долното копче. Кабината се раздруса и потегли надолу. Отекна нова експлозия, която разтърси цялата сграда. Ние се заклатихме застрашително. Нещо изскърца протяжно.