— Цялата сграда се разпада! — изръмжа Ларл. — Не може ли това чудо по-бързо?
— Предпочиташ стълбите ли? — хладно отвърна Риз, въпреки че и тя изглеждаше притеснена. Ларл замълча намръщен.
Спускахме се все по-надолу. Беше кошмарно. Експлозии трещяха, от които асансьорът се клатеше застрашително. След първите няколко метра осветлението свърши. Стана непрогледен мрак.
Страхът ми обаче наля адреналин в кръвта ми. Живителният сок на действието прогони мъглата от главата ми и втвърди омекналите ми крайници. Асансьорът стигна своята дестинация, която се оказа подземния паркинг на сградата. Дездемона бе наблизо. Имахме шанс.
Вратите се отвориха и ние вкупом се изсипахме върху напукания бетон. Аз се изправих и колебливо направих крачка, след което казах:
— Последвайте ме!
— Ъъъ, нак’де ни водиш? — попита Марк.
— Просто го слушайте — изръмжа Ларл, който знаеше за какво говоря.
Ние се запътихме с максимална бързина към мястото, където бе скрит всъдеходът. Знаех обаче, че няма да ни се размине.
Иззад колоните и изгнилите каросерии се показаха бойците на Ордена и откриха огън по нас.
Аз скочих и се прикрих без покана. Всички имахме оръжия, дори Ларл, но само Марк имаше автомат. Огневата ни мощ бе твърде слаба в сравнение с тази на противника. Ако останехме притиснати твърде дълго, щяхме да бъдем хванати. Или по-лошо, убити. На тях им трябваше само компютърът.
Погледнах случайно настрана и улових погледа на Риз. Тя се намръщи за миг, след което ми кимна. Странно.
Риз откачи от колана си дистанционно. Внезапно разбрах. Шоро рязко се надигна. Сервомоторите на тежките му манипулатори забръмчаха и роботът се устреми напред. Стрелбата моментално се отклони към него. Искри и парчета метал започнаха да хвърчат от обшивката на робота, но той не спря. Шоро блъскаше прегради и войници, въртейки торса и горните си манипулатори в смъртоносен пирует. Неговите самоделни оръжия бълваха огън и олово. Крясъци огласиха подземието. Аз се надигнах от прикритието си. Ларл и Марк ме последваха. Докато бойците на Ордена бяха заети, ние методично ги елиминирахме с точна стрелба. Скоро стрелбата секна.
Шоро беше разпарчетосан. Предполагам Риз никога не е предвиждала да го изпраща на щурм срещу тежки картечници. Дразавърката бавно се приближи към останките. Изражението ѝ бе мрачно и мислех, че ще заплаче. Но тя вместо това приклекна и измъкна някакъв предмет от купчината желязо. Риз въздъхна облекчено. Аз я побутнах настойчиво.
— Още не сме се измъкнали — напомних ѝ. — Всички, грабвайте оръжие, колкото можете да носите. Ще ни е от полза.
Дездемона чакаше съвсем наблизо. Аз дишах тежко, помъкнал две картечници на рамената си, плюс няколко патрондаша.
Стигнахме до мястото. Марк и Риз забавиха ход, изненадани от гледката.
— Това твое ли е??? — изумено попита Риз.
— Уау — бе коментарът на Марк.
Зад гърба ни започна стрелба.
— Качвайте се, няма време за обяснения! — извиках аз. Обърнах се и стъпвайки здраво, избълвах залп с двете картечници. Едва не паднах, но ответният огън спря за миг. Изненадахте се, а?
Втурнах се към всъдехода. Смъкнах картечниците и ги хвърлих на задната седалка. Чуха се ругатни. Без да гледам кого ударих, метнах и патрондашите. Качих се бързо в кабината и запалих двигателя.
Дездемона изръмжа победоносно и моторът ѝ изрева. Звънтене се разнесе по обшивката. Отново ни обстрелваха. Аз дадох на заден и включих пълна тяга. Гумите с пищене се завъртяха и тежкият всъдеход политна назад. Извъртях рязко кормилото. Задницата поднесе и смачка един от Ордена. Дадох пълен напред, натискайки звуковата уредба за добавен ефект. Дездемона се устреми към изхода. Група войници се изпречиха на пътя, без да успеят да се отдръпнат навреме. При сблъсъка си с всъдехода се разпиляха като парцалени кукли. Аз се изсмях зловещо. Марк, който бе седнал отпред, ми хвърли бърз поглед. Аз му отвърнах спокойно. Сега бях в свои води. Стрелбата и ръкопашният бой бяха само странични таланти. Моята истинска страст бе управлението на превозни средства. Адреналинът, споменът от предишната гонка и сегашният хаос ми носеха някакво сурово удоволствие, което ме изпълваше с екстаз. Но имах чувството, че разсъдъкът ми просто се разпадаше заради стреса и сътресението.
Щурмувалът изскочи пред мен. Ракетната му установка изстреля двойка снаряди, които се взривиха на метри от Дездемона, образувайки кратер. Аз извъртях волана с налудничава усмивка. Знаех, че няма да стреля директно по нас. Ние имахме компютъра, затова самолетът само се опитваше да ни обезвреди. Сега играта беше по моите правила.
Завих между сградите. Отзад с бръмчене се показаха джиповете на Ордена, впуснали се в яростно преследване. Охо. Става забавно!