Ярките светулки на трасиращите куршуми проблеснаха около Дездемона.
— Какво чакате! — ревнах аз към моите пасажери. — Вадете железата и се забавлявайте!
Те ме изгледаха, сякаш съм полудял, но ме послушаха. Марк и Ларл грабнаха по една картечница и се подадоха от люковете на всъдехода, отговаряйки на огъня. Риз предпазливо стреля със своя лъчемет. Аз се ухилих като идиот и се изсмях истерично. Над мен, щурмувалът постоянно събаряше сгради, или изравяше кратери със своите ракети и снаряди, докато аз въртях кормилото импулсивно и безразборно. Риз пискаше, а Ларл и Марк грухтяха, щом взимах завой. Отзад, Орденът ни преследваше като бясно куче.
Аз знаех точно къде да отида.
Преследването ни отведе към по-населените части на Центъра. Хора бягаха по улиците, панически отдръпващи се от пътя на безумното шествие. Стреснати постове на Черните орли откриха огън напосоки от своите барикади. Завиха някакви аларми. Дездемона ревеше, хвърчаща с максимална скорост. Бяхме излезли на дългата, права отсечка, която водеше към Базара.
— Текс!!! — изрева Марк. — СГРАДА!!!
Аз се изхилих.
— Ще се блъснем! — изпищя Риз.
Ларл каза нещо, но воят на околните шумове удави думите му. Пред мен застрашително наближаваше масивна многоетажна постройка. Сградата, където бе кантората ми. Времето сякаш се забави. Погледнах замечтано ъгъла със стаята в дъното, а там някъде имаше една недопита бутилка ром.
Срамота беше да загубя алкохола. Ех, но… нямаше как.
— ТЕЕЕКС!!!
— Ааа!
Стоманената решетка на Дездемона се заби във вехтия, държелив бетон. Мощните колела подскочиха и с тласък, който почерни входната площадка, вкараха каросерията с трещене в преддверието. Зад нас, джиповете на Ордена набиха спирачки и се отклониха в последния момент. Щурмувалът се спусна, хвърляйки смъртоносен ракетен залп. Експлозиите разкъсаха конструкцията в основата.
14
Над нас беше от ключово значение.
Ослепителна светлина се стрелна от фаровете на Дездемона, щом ги включих. Грохотът на срутващата се сграда отслабваше някъде назад. Аз натиснах спирачките с пълна сила. Дори при това положение ми отне около двадесетина метра, преди да спра. Ревът на Дездемона се сведе до тихо бръмчене, двигателят работейки на място със спокойна готовност. Освен фаровете, всичко друго бе тъмнина.
Аз погледнах настрани. Марк се беше стегнал, стиснал челюст до счупване, очаквайки сблъсъка. Очите на арсеналиста бяха приковани напред. Погледнах назад. Риз и Ларл бяха затворили очи, със стиснати зъби, също чакащи фатална катастрофа.
Но такава нямаше да последва.
Марк бавно изпусна въздуха си и тръсна глава.
— Къде сме? — прозвуча изненадващо спокойно гласът му.
Намирахме се в широк, прост бетонен тунел със скосени ъгли. Имаше място колкото за два всъдехода един до друг, но нищо повече. Стотина метра по-нататък тунелът се превръщаше в различни разклонения.
— Това е старата подземна магистрала — отговорих аз. — Изградена е преди Войната, от някогашните контрабандисти.
— Ама то и ся има контрабандисти — възрази Марк.
— Не, сегашните просто ползват названието, защото звучи готино. Иначе си щъкат свободни. В миналото, когато е имало поне някакви закони, се е налагало да си държат главите ниско. Затова са направили тази мрежа от тунели, чрез която лесно да движат стоки към ключови места.
Риз, посъвзела се от шока, се обади със съмнение:
— А ти откъде знаеш всичко това?
— Когато обитаваш една сграда от… — замалко да кажа „над сто години“ — … от достатъчно дълго време, рано или късно разкриваш всичките ѝ тайни. Така открих магистралата. Колкото до нейната история, разказа ми я един търговец, който я бе прочел някъде — излъгах аз. Истината бе, че за магистралата научих от стар бандит, който чакаше последния си дъх на смъртен одър, като си припомняше истории от живота. Беше след Войната, но преди Окупацията. И не беше строена от контрабандисти. Тази част изобщо не я вярвах. Никъде в историята не съм чувал за няколко търговци на черно да построят нещо толкова масивно, само за да си пробутват стоката. Тези тунели вероятно бяха стари военни бункери или хранилища на корпорациите.
— А как се озовахме тук? — учуди се Риз. — Само преди минута, влетяхме в сграда, която рухна върху нас.
Аз отправих преценяващ поглед върху предницата на Дездемона. Решетката беше леко огъната, но какви бяха точните щети, не можех да кажа. Моторът обаче работеше равномерно.
— Влязохме със сила. Минахме през някоя друга врата или стена — отвърнах простичко.