Командният център беше офисът на някогашния бригадир, на върха на рафинерията, с изглед към цялата база като на длан. Нямаше много предмети, в тон с останалата част от базата.
Първият оръжеен майстор бе висок и едър като Марк, но по-стар. Приликата бе поразяваща. Нямаше да се учудя, ако водачът на Арсенала бе посочил Марк за свой наследник още отсега. Сивата му коса бе неочаквано дълга като за войник, падайки ниско над светлия му, суров поглед. До него, застанали около малка заседателна маса, стояха още двама, също хора. Тяхното поведение и облекло обаче можеха да се окачествят единствено като… окупаторски. Носеха съвременни — тоест отпреди Войната — микрофибрални костюми, които само Великият космос знаеше откъде са ги взели.
Аз спрях сепнато. Марк обаче продължи напред, застана срещу Първия майстор и отдаде чест.
— Сър, докладвам успешно изпълнение на мисията!
— Свободно, главен оръжейник Марк — рече командирът напрегнато. — Къде ви е отрядът?
— Загинаха по време на акция, сър — отговори Марк през стиснати зъби.
— По рекстразите. Това ли е компютърът?
— Да, сър.
Марк подаде компютъра на Първия майстор. Той от своя страна го прехвърли на единия от двамата непознати. Те си кимнаха един на друг. Командирът отново се обърна към Марк с рязък тон:
— Кои са тези? — Той посочи мен, Ларл и Риз.
— Това е Текс Кърк, сър — отвърна Марк, посочвайки ме. — С него още са, ъъ… — Марк се запъна и се обърна към нас.
— Сриз’шс — представи се Риз кратко. Наречието ѝ бе напълно ненаподобяемо, както на всеки дразавър.
— Ларл — каза найтът. — Периодичен сътрудник съм на Текс Кърк.
— А аз съм Текс Кърк, вече представен — допълних аз със загатната насмешка.
— Аа, онзи Текс Кърк, значи…? — отвърна с неочаквано разбиране Първият майстор. За миг той изглеждаше загубен в мислите си. — Трябва да сте направили нещо доста неприятно, за да накарате окупаторите да обявят толкова солидна награда за главата ви, стелар Кърк.
— Всъщност не знам какво точно съм направил — казах аз отбранително. — Просто бях нает за поредната поръчка, когато изведнъж отвсякъде започнаха да валят куршуми и щурмували.
— Тъй, щом казвате — кимна замислено Първият майстор. — И все пак вие сте важен за тях по някакъв начин. Защо иначе да ви преследват толкова упорито?
— Защо наистина? — рекох аз, без да очаквам отговор.
— Как се стигна до тази ситуация? — попита командирът, поглеждайки отново към Марк. Арсеналистът му изложи сбито ситуациите, които бе преживял през последното денонощие.
— Хмм, интересно — промърмори Първият майстор, когато Марк приключи. — Без изход и притиснати до стената, стелар Кърк? Изглежда може би е време да се присъедините към Съпротивата.
— Каква Съпротива? — скептичност и изненада едновременно се прокраднаха в тона ми. — Онази глупост, с която местните мародери парадират?
— Не — проговори за пръв път единият от двамата непознати. Гласът му бе студен и професионален. Очите му имаха онзи съсредоточен вид, който показваше, че притежателят им винаги е абсолютно наясно с обстановката. — Тези отрепки нямат нищо общо с нас.
— А… вие кои сте?
— Ние сме истинската организация, която се бори срещу „окупацията“. В зависимост от звездната система, ние сме познати като Съпротивата, Бунтовниците, Партизанското движение, Освободителните войски. Ние се занимаваме със същинската борба срещу… врага — завърши уклончиво странният непознат.
— Звездна система… чакайте малко, вие разполагате с ресурси в междузвезден мащаб!? — попитах аз смаяно.
— Разбира се — бе презрителният отговор. — Как иначе ще водиш борба срещу някой, който има галактическо влияние? Наивност е мисълта, че такава операция е възможна в планетарен мащаб.
— И все пак, откъде имате ресурсите? — аз скръстих ръце настоятелно. — Едва ли просто сте изкопали звездолет от някоя руина.
— Не всички обитаеми планети са със степента на разрушение като вашата — нетърпеливо въздъхна непознатият. — Повечето имат запазена инфраструктура и производствени мощности. Някои даже имат и относително облекчен режим. Въпреки това не си мислете, че не ни е струвало усилия, за да осигурим функционирането на нашата организация. Наложено беше осъществяването на конгломерация от различни по-малки фрагменти, за да се сформира нелегалната мрежа, която имаме.
Аз подпъхнах ръка под шапката, заравяйки я в косата си. Нещата се развиваха с твърде бърза скорост. Ларл изсумтя. Риз запази мълчание.
— Защо изобщо да ви вярвам? — рекох внезапно с враждебен тон. — Ами ако сте окупатори?