— Щяхме ли да водим този разговор, ако бяхме такива?
Помислих над въпроса.
— Да кажем, че ви вярвам. Как обаче убедихте Арсенала?
— Не беше лесно. Изискваше труд. При вас обаче… — Непознатият ме огледа внимателно, с някакво скрито разбиране. — Мисля, че при вас можем да го направим по-просто.
Той извади някаква идентификационна карта и ми я подхвърли. Аз улових парчето пластмаса и прочетох надписа: „Агент Гордън Картър, Дирекция за наблюдение и контрол“. Имаше и други данни, но повече не ми беше необходимо.
— Дирекцията за наблюдение и контрол? Че вие още ли съществувате?
— Формално вече не. Фрагменти от нас обаче останаха.
— Как така? Не загуби ли Теранската коалиция Войната като всички останали?
— Загуби я, естествено — отговори агент Картър. — Аз, агент Танос — той посочи другия непознат — и вие сме от един тип хора. Предположих, че така ще ви убедя.
Аз знаех, че е прав. В момента, в който прочетох идентификационната карта, разбрах, че Картър може да е единствено генномодифициран. Никой друг нямаше да помни разузнавателна агенция отпреди Войната. Мислите ми бяха доказани от неразбиращото мълчание на останалите в стаята. Дори Ларл, защото беше найт, не схващаше. Агент Картър обаче остави потенциалните разяснения настрана. Може би имаше същите съображения като моите.
— Добре — рекох присвивайки очи. — Да речем, че лапна въдицата. Какво правите тук, на тази планета? Едва ли тя е сред приоритетите ви.
— Ние бяхме ескортът на критично важна експедиция. Бяхме засечени и свалени на тази планета.
— Каква експедиция? — Мътно подозрение се оформи в мислите ми.
Агент Картър се покашля.
— Ще го кажа накратко. Знаете ли какво е планетарен звездолет?
— Знам какво е дреднаут — отговорих леко раздразнен.
— Не, не дреднаут. Говоря ви за планетарен звездолет. Космически кораб с размерите на планетоид.
Аз се задавих. Риз ахна. Марк повдигна вежди.
— Космически кораб голям колкото планета!?
— Да — сега бе ред на Картър да звучи раздразнено.
— Изобщо възможно ли е да съществува такова чудо?
— Съвременната астрофизика и инженерство го допускат на теория. По принцип обаче разходите биха били непосилни. Въпреки това, има данни, че преди Войната, Федерационният съюз е изградил един-единствен звездолет от планетарен клас, който е участвал в активни сражения.
— Но такъв звездолет би бил непобедим!
— Сам по себе си да, но по отношение на цялостния театър на бойните действия… — агентът се огледа наоколо — … не достатъчно.
— И това какво общо има с вашата експедиция? — питах аз, връщайки се на темата. Изглежда вниманието бе фокусирано изцяло върху мен и агент Картър. Марк и Първия майстор стояха мълчаливо. Другият непознат бе включил компютъра и го разучаваше, поглеждайки към нас. Риз и Ларл слушаха зашеметено, намиращи се в ъгъла на полезрението ми.
Стояха по-близо един до друг, отколкото бе необходимо.
— Експедицията не е наша. Ние сме само ескорт — отговори Картър. — Ръководител и единствен член е… капитан Топло — той произнесе името с кисел тон. — Леко нестабилен индивид, но брилянтен теоретик и изобретател. Както се и оказа, доста добър изследовател също. Именно той откри някакви непонятни, но взаимносвързани улики, които водят до целта на експедицията — планетарният звездолет на Федерационния съюз.
— Звездолетът е оцелял след Войната?
— Да.
— И не е намерен?
— Да.
— Хей, това звучи точно като легендата за Последния ординарец — възкликна Риз ентусиазирано. Аз я изгледах скептично.
— А, да — отговори с досада агентът. — Тукашната легенда. Чували сме я в различни варианти и в други звездни системи. Но ядрото е едно и също. Разбира се, става въпрос за космическия кораб. Или „Оръжието“, както тук е по-известен.
— Значи легендата е истина? — попита Риз.
— Предимно — отвърна нетърпеливо агент Картър.
Риз се обърна към мен доволна:
— Казах ти!
Аз изсумтях. Размених поглед с Ларл и видях лека насмешка в очите му. Поклатих глава и отново се извърнах към агент Картър. Той имаше отговор за всичко. Или почти всичко. Смятах да стрелям малко в тъмното.
— За да ви свалят на тази планета, трябва да сте били наблизо — рекох аз с преднамерено подозрение. — Какво точно сте намерили тук?
— Поредната следа — бе безпристрастният отговор. — Истината е, че почти сме открили къде е скрит звездолетът. Най-вероятно се намира някъде в околните системи, ако не дори в тази.
— Но защо окупаторите са ви свалили? Могли са просто да ви проследят до звездолета и след това да ви премахнат.
Агент Картър не отговори веднага. Самият той сякаш се чудеше.