Намирахме ме се в Западните планини.
Гакар потъна в сенките. След малко се появи, водещ със себе си няколко тъмни, високи фигури. Кибер-окото ми превключи на нощен режим. Консори. Птицеподобните им глави се крепяха на дълги шии, които излизаха от едро тяло с прекалено мутирали черти, за да се определи в някакъв конкретен тип.
А, не.
Драксатът мъкнеше някакъв сноп, който остави на земята. Оръжия. Той взе два автомата, които подаде на Марк и Ларл, а Риз получи пистолет. Гакар протегна ноктеста лапа към мен. В ръката ми се озова тежък, обемист револвер. Едва подал ми оръжието, драксатът махна към консорите:
— Качвайте се и ме следвайте! Нямаме време.
— Ей, ей, ей, я чакай малко! — възпротивих се аз. — Няма да яздя това чудо!
Гакар сви масивните си рамене, докато другите неумело се катереха върху гърбовете на животните.
— Както желаеш. Надявам се да можеш да поддържаш темпото — отвърна безпристрастно пришълецът. После се обърна и започна да тича надолу по тъмния склон. Риз и Ларл с известна мъка го последваха, дърпайки юздите на консорите. Марк изглежда имаше по-голям опит и бързо поведе своето животно след Гакар. Аз проклинах. Откъм комплекса се чуха викове и двигатели на машини изреваха в нощта.
Велики космосе, не мога да повярвам.
Приближих се до консора и неохотно се качих върху полегатия му гръб. Животното тръпнеше и нервничеше, а анатомията му не бе от най-подходящите за седене на друг индивид върху него. Опитах се да го успокоя с някакви измърморени думи. По рекстразите, изобщо не ме биваше. Това беше глупаво. Определено не обичах да яздя. Още повече че не бих избрал консор, за да се науча.
Добре, стига размотаване.
Звукови уредби писнаха и завиха някъде зад гърба ми. Дръпнах нервно юздите и консорът с пръхтене се затътри подир останалите, които изчезваха сред черните хребети в нощта.
16
Минаха няколко часа, докато се спускахме от Западните планини обратно към града. Аз неумело се друсах върху гърба на консора, прималял от изтощение. На двадесетина метра пред мен Риз и Ларл се бореха със своите животни. Най-отпред беше Марк, който плътно следваше бягащия Гакар. Драксатът се движеше невероятно бързо и безшумно, внимателно подбирайки пътя ни сред смълчаните хребети. Самотен рев на незнаен мутант отекна зад съседния склон. Други шумове, гласове и не само, се обадиха около нас. Но нищо не ни изненада или нападна по време на нашето бягство.
Беше дълбока и мъртвешка нощ, когато най-сетне стигнахме покрайнините. Високо на небосклона двете малки луни бяха напълно скрити зад прахови облаци. Нямах представа колко е часът, но не се и съмнявах, че нощта беше превалила по стандартите на местния планетарен цикъл. Улиците бяха по-пусти от обикновено.
Гакар внезапно спря и ни даде знак да направим същото. Аз дръпнах юздите и консорът неохотно забави крачка. Три пресечки по-надолу, многоброен патрул мина перпендикулярно на нашата позиция. Внезапно разбрах защо улиците пустеят.
Окупатори.
Тежките им екзоскелети издаваха ритмичен шум при всяко движение, а оръжията им изглеждаха големи и заплашителни дори от това разстояние. Носеха ослепителни прожектори, които окъпваха околните сгради в масивни снопове светлина. Не бяха сайкрони. Автентични северняци. Поне дузина. И изобщо не си правеха труда да се прикриват.
Защото ние трябваше да сме тези, които да се скатават.
Инстинктът ми крещеше да скоча към най-близката кофа и да се покрия вътре. Видях как Ларл и Марк също се стегнаха, мислейки подобно нещо. Риз беше стресната, но не осъзнаваше напълно опасността, затова изглеждаше най-спокойна от четирима ни. Гакар обаче стоеше абсолютно неподвижно. Гигантската му фигура беше стегната в пасивно напрежение, но дотам. Е, край. Само след миг окупаторите щяха да насочат един от своите мегапрожектори към нас и дотам.
Те ни подминаха.
Лъчите на прожекторите се завъртяха наоколо бавно, преднамерено и напълно пропускайки ни. Тежковъоръжените северняци продължиха по улицата, по която патрулираха и изчезнаха.
Аз стоях втрещен. Не знаех дали е късмет или съдба, но слава на Великия космос, размина ни се. Гакар се обърна и ни махна да продължаваме. Аз поклатих глава и подканих консора си. Риз ме последва, окопитвайки се най-бързо. На Ларл и Марк, все още зашеметени от „срещата“, им трябваха няколко мига да разберат какво става. След секунди обаче отново следвахме Гакар в тъмнината.