— Покажи го — рязко нареди командирът.
Плавно и премерено, но без излишно бавене, аз му дадох пропуска. Той го разглежда скептично около минута, след което вдигна поглед и попита:
— Колко?
— Четирима.
Очите му обходиха нашата малка групичка, спирайки се на Риз и Марк малко по-дълго от необходимото. Накрая, командирът откачи радиостанция от оръжейния си колан.
— Аймък, докладвам от външния периметър — отсече той в предавателя. — Четирима влизат.
— Пускай! — изпращя отговорът отсреща. — Ама да знаеш, тук вече се пръска по шевовете.
Командирът ни кимна и се върна обратно на мястото си. Аз вдигнах леко вежди, изненадан от забележката по радиостанцията. Ние се спуснахме надолу по изкопа, оформен като рампа. С глухо бучене, подемната врата срещу нас започна да се спуска. Когато най-сетне се отвори, видях отсреща още дузина охранители от Черните орли, с вдигнати оръжия, готови за неприятности. Наистина бяха изнервени тази нощ. Те отстъпиха от пътя ни и ние поведохме консорите в грамадно преддверие. Нов висшестоящ, носещ обаче червена барета, вместо шлем, излезе пред нас и нареди:
— Консорите ги оставяте тук — ръката му посочи далечния край на залата, където стояха още птицеподобни животни, вързани за заварени релси на стената. До тях имаше няколко разнебитени всъдеходи и два стари камиона. Аз с облекчение слязох от консора и го вързах за релсите. След като оставихме „превоза“ си, ние се запътихме към товарната платформа, която се спускаше в същинския черен пазар.
Спускането беше шумно, но относително кратко. Никой не продума, докато платформата слизаше надолу. Подозренията ми бяха засилени до краен предел. Явно бе, че нещо ставаше, но умът ми беше така размътен, че никакви идеи не ми идваха. Платформата спря внезапно и разтърсващо.
Ние пристигнахме в Черния пазар.
Озовахме се в просторен подземен бункер, изцяло преустроен за нуждите на най-добре снабдения търговски център на тази планета. Глъчка изпълни ушите ми и викове огласяха общата шумотевица на неравни интервали. Дим от различни източници се стелеше из въздуха, по тавана и изобщо навсякъде. Смесица от практични и дразнещи светлинни източници хвърляха безразборно лъчи, осигуряващи адекватно покритие, но мрак падаше хаотично на места. Наоколо имаше стотици хора от всякакви групировки. Тази вечер Черният пазар беше претъпкан повече от всякога.
Марк, чувстващ се най-много от всички ни в свои води, махна да го последваме. Аз колебливо пристъпих напред. Черният пазар беше разделен на три части. В дясно се намираха всякакви щандове и рафтове, отрупани с извадени на показ оръжия, припаси, лекарства отпреди Войната, дори тук-там по някоя броня. Изложените предмети се охраняваха зорко от пазачи на Черните орли, а самите търговци не изглеждаха особено заинтересовани да продадат стоката си. Въпреки това, зяпачи не липсваха и даже неколцина наемници от Ескадрилата водеха разгорещен пазарлък с един от продавачите. Но макар да бяха насочени предимно към онези с вкус към сеенето на унищожение, щандовете не предлагаха единствено пособия за нараняване или медикаменти за лечението впоследствие. Имаше отделения и сергии, където се намираше висококачествена храна, пречистена вода, вносен алкохол, както и по-абстрактни неща като джобни фенери, прожектори, горивни клетки и дори компютърни компоненти. Забелязах как Риз им хвърли жаден поглед, когато минахме покрай тях.
Отляво на залата имаше нещо като складова зона с множество сандъци и контейнери, натрупани в безпорядък. Теренът в средата беше разчистен и преобразуван в импровизиран тепих, около който бяха натрупани сандъци, ограждащи очертанията му. Около него се въртеше мнозинството от посетителите на Черния пазар. Тук се провеждаха ръкопашни схватки от всякакъв калибър, а тълпата правеше залози за победителя. Очукани пейки бяха хаотично струпани около тепиха, смесвайки се с разпилените контейнери, а букмейкъри, пазени от едри телохранители, бяха подредили различни дъски, върху които се изписваха съотношенията на залозите. От тази страна на залата идеше основната шумотевица, тъй като мачовете никога не преставаха, а тълпата скандираше, освиркваше, възклицаваше и изобщо се държеше невменяемо при всяко отекване на удар на месо в месо или други вещества. Към момента течеше битка между двама млади и лъщящи от пот и кръв нахъсаняци, вероятно свободни наемници.
Вървейки измежду мнозинството от посетители, нашата групичка привличаше прекалено много погледи. Аз държах главата си наведена, нахлупил ниско шапката си, но успях да видя подозрителните и враждебни погледи, които хвърляха на Марк. Самият Марк ходеше уверено, но сякаш търсеше нещо и с всяка крачка ставаше все по-мрачен. Ларл и Риз също бяха огледани с любопитство, но далеч не представляваха единствените извънводни на Черния пазар тази вечер, затова интересът към тях не продължи дълго. Плътно прилепващия камуфлажен костюм на Риз обаче ѝ спечели няколко подсвирвания и груби подмятания. Ларл стисна зъби, но знаеше, че не може да спре морето с ръце, затова просто застана по-плътно до дразавърката. Той накуцваше все така тежко, но успяваше да прикрие болката си.