— И тогава се появи ти, Текс. — Риз вдигна поглед към мен, изпълнен със сълзи. — Ти ме спаси. Ти стана единственият ми приятел. Единствената част извън моето убежище, от която не се страхувах.
Риз покри муцуната си с длани и изхлипа. Аз стоях втрещен, със замъглен разсъдък и не знаех какво да направя. Раменете на Риз се разтрисаха и тя наклони главата си. Ларл много бавно, почти нежно, се наведе и я прегърна. Риз изплака сподавено и се притисна до него.
Аз се извърнах рязко и потропах по металния плот.
— Барман, още две.
Гаврътнах първото на екс, а второто го преполових на една глътка. Житейски драми и романтични сцени, докато животът ми виси на косъм. При това с участието на Ларл. Ама че работа.
Марк се появи така внезапно, както беше изчезнал. Едрият арсеналист се тръшна на бара до мен. Изражението му бе по-страшно от всякога.
— Никого, мамичката му, никого не намерих — изръмжа той с мрачна заплашителност. — Знам със сигурност, че поне дузина момчета тря’а да са тук ’сяка вечер. Вместо туй, навсякъде има само тия черни педерасти!
Изругах наум. Струваше ми се, че знам какво са направили Черните орли с оцелелите арсеналисти на смяна, но се боях да го споделя с Марк, защото той може би щеше да си загуби ума. Сечеше му пипето, спор няма, ама още от едно време си беше кибритлия. Като нищо щеше да почне да стреля наред.
Оказа се, че няма значение.
Товарната платформа се спусна с трясък, почти удавен от всеобщата глъчка. Аз се извъртях и погледнах през рамо. Периферията на шапката ми беше ниско спусната, но това не пречеше изобщо на кибер-окото. Рентгеновият режим се активира и аз забелязах десетина мъже, които слязоха от платформата. Те се огледаха наоколо, включително в наша посока. След това започнаха да си провират път през тълпата, насочвайки се към бара. Аз продължих да гледам. Стана ми ясно, че новодошлите вървят неотклонно право към нас. Проклятие. Неприятности. Щом преполовиха разстоянието, аз вдигнах глава да ги разпозная.
Беше Кинли.
По рекстразите.
И мъкнеше цялата си шайка главорези.
— Марк, Ларл, гадна компания — рекох аз бързо. За повече нямах време.
Найтът и арсеналистът се обърнаха да видят за какво говоря, когато Кинли и аверите му застанаха пред нас.
— Текс — провлече Кинли. — Каква изненада. Имах отвратителна вечер, но ето че все още има изгледи да я разведря. За твоята глава ще се пусне голяма пара̀ в моя джоб. Ха-ха!
Аз се изправих от стола си и го изгледах студено. Кинли бе остатък от миналото ми, отдавна вече непотребен. Водач на малък наемен отряд от Лагера, някога прибягвах до услугите му, когато водотърговците ме питаха откъде да вземат още хора за някой рискован преход. Той беше висок, хърбав и отвратително грозен в лицето, сякаш някой го беше смазвал от бой многократно. Носеше самоделно направена броня от всякакви боклуци. Кинли беше гаден и подъл, но взимаше евтино и той и хората му умееха да се сражават, въпреки антиките, които ползваха.
Нямаше по-перфектен кандидат, който да се опита да ми вземе главата за пет хилядарки.
Главорезите около Кинли ме гледаха с мрачна очаквателност. Аз не ги изпусках от поглед и казах заплашително:
— Кинли, ако си дошъл тук да търсиш нещо, сбъркал си адреса фатално.
Той се потърка по брадата с мръсна ръка и рече:
— Нима? Изглеждаш ми твърде поступан, за да дървиш такива приказки. Както и приятелчетата ти — той огледа Марк, Риз и Ларл. Погледът му спря върху дразавърката: — Мале, какво парче! Ще я изплющя яко. Нищо, че е зъбата като онозавър.
Риз изскимтя ужасено. Ларл скочи и изръмжа яростно:
— Пипнеш ли я, ще ти изтръгна гърлото!
— Мери си приказките, пришълецо — присви очи Кинли. Той леко се умълча, стреснат от реакцията на найта. Но само след миг крива усмивка се появи на лицето му: — Мисля, че ако се опиташ да бъдеш герой, ще се позатрудниш.
Огледах се наоколо. Черният пазар беше притихнал. Всички ни гледаха с мълчание. Кинли можеше и да не прибере наградата, но ми стана ясно, че жив не ще изляза оттук. Не и докато всеки се виждаше как печели пет хиляди кредита благодарение на моята персона.
Не можех да извадя оръжие. Срещу кого да го насоча?! Имаше достатъчно цели в залата за патроните на цяла рота.
— ’Айде де, всичко свърши — загуби търпение Кинли. — Източните пущинаци и мутантите не те погубиха, Текс, но сега си капо. Момчета! — той щракна с пръсти на главорезите около него.
— СТОЙТЕ! — прогърмя гласът на Марк.
Всички се заковаха на място от изненада. Дори аз трепнах.