— Лейтенант, благодаря ви за експедитивността.
— Сър отвърна командирът и отдаде чест. Той и останалите пазачи отстъпиха встрани, но застанаха така, че да се намесят и при най-малка опасност.
— Сега — продължи тъмнокожият Управител, — кои сте вие и за какво сте поискали аудиенция с нас? — Той ни огледа изпитателно, но погледът му се спря на Марк.
— Името ми е Марк, ранг главен оръжейник от корпуса на Арсенала на демокрацията. Тук съм като официален представител на моята фракция — отговори с официален тон арсеналистът.
— Разбирам — кимна тъмнокожият Управител. — Нека и ние да се представим тогава. Аз съм дипломат Самюъл Уолш и представлявам Дипломатическия корпус в управлението на това учреждение. Моят събеседник — Уолш посочи с изискан жест другия костюмар, — е Дерек Худинфрен, изпълнителен директор от Търговския съюз, със същата позиция като моята.
Дерек Худинфрен, който седеше отдясно, беше блед и слаб човек. Лицето му изглеждаше болнаво и лишено от жизненост. Но очите му бяха студени и черни като дълбокия космос. От устата му стърчеше димяща цигара. Той гледаше втренчено нашата пъстра група, но мълчеше.
— И така, след като сме правилно представени — подхвана Самюъл Уолш, — мога ли да узная целта на вашето посещение, главен оръжейник Марк?
— Искам да знам къде е арсеналският Управител — каза мрачно и безцеремонно Марк.
— Арсеналът вече няма участие в управлението на Черния пазар — отвърна Уолш неутрално.
— И от кога така?
— От днешна дата — каза дипломатът и вдигна кристална чаша с алкохол, която стоеше на масата. Той отпи и добави: — Моите съболезнования. Ударът срещу вашата фракция трябва да е бил смъртоносен.
— Нищо подобно — отрече Марк.
— Наистина? — дипломат Уолш повдигна леко вежди. — Колко интересно. За жалост, всички сведения и доказателства говорят за обратното. Случаен ли е фактът, че сте без никакъв ескорт, главен оръжейник Марк?
Марк не отговори. Изражението му оставаше непроницаемо, но аз знаех много добре, както и той, че играта беше свършила. Нямаше нищо, което да ни подкрепи, а същевременно Уолш и Худинфрен разполагаха с цял ескадрон бойци на тяхна страна.
— Но нека приемем за момент твърденията ви за истина — каза Самюъл Уолш. — Сам ли сте, главен оръжейник Марк, или имате антураж? — Той погледна многозначително към мен, Риз и Ларл.
— Те са с мен — рече Марк и ни посочи. — Намират се под официалната защита на Арсенала.
— Тъй… — кимна леко дипломат Уолш. — Щом казвате. Знаехте ли обаче, че под ваша защита имате известен престъпник, за чието залавяне е обявена награда и че той има вина за престъпления дори срещу Арсенала на демокрацията? Говоря за този пришълец — той махна към Ларл.
Ах, нови неочаквани разкрития. Погледнах изненадано Ларл, който се озъби. Марк обаче дори не трепна:
— Неговите минали деяния вече не са от значение за Арсенала. Сега той е под наша защита.
— Отлично — съгласи се дипломат Уолш. Той отново отпи от чашата си. Срещу него, Дерек Худинфрен продължаваше да ни разглежда мълчаливо. Някак си беше успял незабелязано да запали нова цигара. Холограмните светлини танцуваха по бледото му лице. Уолш междувременно се облегна назад и продължи: — Но нека ви задам един въпрос, главен оръжейник Марк. Как точно ще упражните вашето влияние да защитите антуража си, ако някой реши да се намеси?
— Ще ти покажа аз как… — изръмжа Марк и понечи да вдигне оръжие.
Наоколо моментално изщракаха десетки автомати.
— Тцъ, колко нецивилизовано, главен оръжейник Марк — изкриви устни дипломат Уолш. — Ако имахте повече такт може би щях да бъда великодушен. Вместо това, вие ме обидихте и отегчихте.
След тези думи тъмнокожият Управител прекрати вниманието си към нас и погледна Кинли. На лицето му се изписа погнуса и той попита с доста по-груб тон:
— Какво прави измет като вас тук?
Кинли сведе ниско глава и каза с пресипнал от страхопочитание глас:
— Сър, ние единствено искаме да предявим правото си да вземем обявената награда.
— Ммм, сега ми се изясни ситуацията. — Уолш щракна с пръсти замислено. Проницателният му поглед внезапно се премести върху мен.
— Имам неочаквано предложение — каза той.
— И какво е то? — рекох аз машинално.
Уолш беше малко изненадан от отговора ми, но бързо го прикри. Той продължи гладко:
— Много просто. Господата тук… — Той посочи Кинли и хората му. — Имат личен иск към вашата персона. Основателен иск. Познах ви. Вие все пак имате интересна репутация, стелар Кърк… Много интересна. При такава сума, която се предлага за вас, даже мисля, че тези… господа, не са единствени в желанието си за печалба. Ето какво ще стане: Ще дам възможност на всеки желаещ, да вземе своята награда от две хиляди кредита. Вие, господа — рече Уолш към Кинли, — имате честта да опитате първи, тъй като първи сте предявили искане.