— Две хиляди кредита!? — стресна се Кинли. — Но сър, награда беше пет хиляди!
— Хайде сега — каза Уолш с назидателен тон. — Не забравяте ли нещо? Като организатори на мероприятието, моя милост и колегата Дерек, заслужаваме комисионна. Забележете, никак не сме алчни: всеки от нас ще вземе само хиляда и петстотин кредита, част от които ще бъдат внесени в общите хазни на нашите фракции. Докато вие взимате цели две хиляди кредита и то изцяло за вас. Нима това не е справедливо? — добави строго дипломатът.
— Ъъ, да, сър, справедливо — запелтечи Кинли. — Много справедливо. Ъъ, благодаря, сър.
По рекстразите, не мислех, че някой ще се разпорежда с живота ми чрез чак такъв фарс.
— Колекционирането на наградата е просто — обяви доволно Самюъл Уолш. — Вие господа… — Той погледна Кинли. — Трябва единствено да си я вземете — Уолш ме посочи с театрален жест. Кинли ми хвърли изненадан поглед. — Това е. Нищо повече.
— А колкото до вас, стелар Кърк — продължи дипломатът и ме фиксира с ехидна усмивка, — тържествено ви обещавам, че ако откажете успешно на всички претенденти за наградата, обявена за вас, то вие можете свободно да си тръгнете оттук тази вечер. Или да останете. Ваша воля. За протокола: давам ви честен — според обстоятелствата — шанс да защитите позицията си.
След това той се обърна към Марк и рече:
— Е, кажете ми сега, главен оръжейник Марк, нима не съм великодушен, въпреки вашето грубо отношение? — дипломат Уолш се разсмя и разпери ръце.
Марк мълчеше. Аз мълчах. Кинли мълчеше. Черните орли мълчаливо чакаха заповеди. Дерек Худинфрен не бе продумал от началото на разговора.
Дипломат Уолш плесна с ръце.
— Добре, край на аудиенцията. Заведете ги долу и освободете бойния терен — нареди той. — И хвърлете пришълеца заедно със стелар Кърк на ринга.
Черните орли ни изблъскаха с оръжията си. Ние напуснахме ложата доста по-грубо, отколкото я бяхме посетили. Кинли доволно потриваше ръце. Имаше защо. Аз и Ларл бяхме само двама, а той разполагаше с десетима. При нормални обстоятелства щяхме да ги надвием. Но сега и двамата бяхме ранени и на ръба на силите си.
Тълпата на Черния пазар викаше оглушително. Те бяха инстинктивно разбрали какво се случва, а междувременно моят шлифер и федора показваха една тлъста мишена на всеки, който все още не ме беше разпознал. Черните орли блъскаха и биеха, за да запазят реда. Предните редици скочиха срещу нас, но кордонът от пазачи и главорезите на Кинли ги удряха с приклади и ритници, изтиквайки ги назад.
Стигнахме бойния терен. Черните орли разбутаха част от тълпата, но останалите сами се отдръпнаха, правейки ни път. Зрелища. Едно от малкото неща, които Войната не промени. Хората обожаваха зрелищата. Марк и Риз бяха изтикани настрани. Риз извика. Ларл се опита да я задържи, но Черните орли грубо ни блъснаха и аз и той се препънахме в ниската ограда от сандъци, падайки вътре на тепиха. Тълпата започна да скандира. Аз сковано се изправих и помогнах на Ларл. Той стискаше зъби и ръмжеше сподавено заради раните си.
Аз свалих шлифера си и го хвърлих в единия ъгъл. Сега нямаше да ми е от полза, а ми трябваше подвижност. След кратко колебание махнах и шапката. Ризата ми все още червенееше от кръвта, с която я бях оцапал преди. Огледах се. Ларл се беше съвзел и внимателно преместваше тежестта си върху здравия крак. Той свали преметнатия през рамо автомат, за да не му пречи. Кинли и главорезите му стояха около единия от краищата на терена. Водачът на наемниците се ухили самодоволно. Останалите посетители на Черния пазар бяха формирали почти плътна стена около терена, едва удържани от Черните орли. Най-абсурдното според мен бе, че изглежда се правеха залози и букмейкърите продължаваха да драскат трескаво по дъските си.
Истинска трагикомедия.
Кинли кимна на хората си.
Започна се.
Само двама от общо десетимата наемници излязоха на тепиха. Явно Кинли ни подценяваше или си мислеше, че сме в прекалено окаяно положение, за да се бием. Противниците ни не бяха особено едри или високи. Носеха прокъсани и парцаливи дрехи, с които щяха да са почти неотличими от преровители, ако не бяха износените им синтетични бронежилетки. Имаха нездрав и мръсен вид, досущ като главатаря си, но бяха повече от нахъсани да ни видят сметката.
Те нападнаха. Десният направи широк, тромав замах към мен. Аз с лекота се наведох под удара и забих злобно лакът в гърба на наемника, а после го изритах. Той изрева и полетя към земята. Междувременно, наемникът отляво атакува Ларл с ритник, но найтът се извъртя, сграбчи и повлече противника си. Тръшвайки го с помощта на инерцията, Ларл се спусна след наемника с цялата си тежест, размазвайки лицето му на бетонния под. През това време аз счупих ребрата и главата на моя опонент и го оставих да лежи бездиханен.