Тълпата ревна възбудено. Отнякъде се появиха двама здравеняци и отнесоха изпотрошените наемници. Аз демонстративно изпуках кокалчетата на пръстите си и се стараех да не мисля как не ми достига въздух. Ларл се изправи с известно затруднение, но изглеждаше стабилен. Отсреща Кинли махна нетърпеливо и още двама от отряда му прескочиха преградата.
Този път те се държаха по-предпазливо и не ни се нахвърлиха сляпо. Няколко секунди аз и Ларл се въртяхме заедно с противниците си в кръг. Търпението на наемниците обаче не бе голямо, защото те отново атакуваха първи. Противникът на Ларл се засили и се хвърли срещу него. Заради ранения си крак, Ларл не успя да се отдръпне и двамата паднаха. Аз отбягнах крошето, насочено към мен и парирах ниския удар на опонента си. Наемникът се опита да ме изрита с коляно, но аз изпънах рязко дланите си надолу, премазвайки бедрения му мускул. Той изпръхтя, а аз веднага стрелнах левия си лакът нагоре, уцелвайки го точно под брадичката. Наемникът се свлече като чувал. Ларл продължаваше да се бори със своя противник. Двамата се въргаляха по пода. Наемникът вдигна ръка да замахне към Ларл, но найтът неочаквано изпъна главата си и мощните му челюсти се впиха в гърлото на опонента. Ларл стисна острите си зъби и дръпна рязко назад. Кръв плисна от разкъсаната плът и наемникът изпищя. Ларл понечи да го отблъсне, но нещастникът сам отскочи назад. Той се мята известно време, пръскайки кръв наоколо и накрая умря.
Тълпата крещеше. Кредити подскачаха наоколо и непрестанно сменяха притежатели. Здравеняците пак се появиха и отнесоха загубилите. Те метнаха кофи с пясък, които да покрият кръвта. Аз дишах тежко. Нямаше да удържа темпото. Ларл изглеждаше по-зле и от мен.
— Добре ли си? — викнах му аз задъхано.
Ларл поклати глава. Муцуната му беше цялата в кръв, която капеше от зъбите. Аз отнесено се огледах. Видях Риз, която наблюдаваше ужасено развоя на събитията. До нея стърчеше Марк и безсилие бе изписано на лицето му. Аз погледнах Кинли. Изражението му беше мрачно и пълно с омраза. Той ядосано викна на останалите си хора да излизат. Шестимата главорези прекрачиха оградата от контейнери.
По рекстразите.
Наемниците се втурнаха срещу нас подобно на жива стена, обезумели от смъртта на другарите си. Ларл неволно отстъпи назад. Нямаше как да контрираш подобна атака на толкова тясно място. Проследих с кибер-окото техния вектор на движение и…
Скочих срещу тях.
Ударих се право по средата. Свих глава до рамото, и се врязах челно в средните двама наемници с разтърсващ сблъсък. Вдигайки крака високо се опитах да съборя и противниците отляво, но единият само залитна. Десният ми крак се огъна болезнено и аз се строполих на кърваво песъчливия под в компанията на трима зашеметени врагове. Аз също бях замаян, но веднага опипах около себе си. Попаднах на нещо меко и рефлексивно нанесох рязък саблен удар. Чу се задавено хъхрене, но в същия момент в стомаха ми се заби чужд крайник и аз се претърколих назад с причернял поглед. Някой ме изправи и ми заби кроше, от което отново полетях към земята. Проснах се тежко по лице. Едва виждах, но в армията ме бяха тренирали за всякакви ситуации, дори тази. Надигнах се с усилие и изпънах рязко крак назад и нагоре. Болезнен писък се смеси с крясъците на тълпата. Аз се претърколих настрана, но не успях да избегна насочен към мен ритник. Ребрата ми пламнаха в агония и един от наемниците се нахвърли отгоре ми и започна да сипе удари по главата ми. Опитах да се предпазя, но нямах сили. След секунди щях да припадна. Удар. Хванах китката му, но той се отскубна. Удар. Вдигнах немощно ръка. Удар.
Никой не ни беше отнел оръжията. Смяташе се, че няма смисъл.
Обаче сега имаше всичкия смисъл на света.
Пресегнах се и грабнах пистолета в кобура на наемника. Той видя какво правя и се опита да ме спре, но аз дръпнах оръжието назад и натиснах спусъка. Оръжието гръмна с трясък и наемникът се хвана за гърдите. Погледна ме недоумяващо и падна настрани.
Аз се извъртях с пистолета в ръка. На Ларл щяха да му видят сметката всеки момент. Той със сетни сили се биеше срещу двама наемници, а един лежеше мъртъв в краката му. Аз се прицелих и прострелях наемниците в гръб. Те паднаха, повличайки със себе си и Ларл.
Тълпата внезапно утихна. Едно от неписаните правила на Черния пазар бе, че никога не се използва огнестрелно оръжие. Може да сте смъртни врагове, може да се биеш за живота си, но нямаш право да гърмиш. Само Черните орли можеха да стрелят, но дори те рядко го правеха. Аз се изправих с мъка. Всички ме гледаха втренчено. Кинли яростно изрева: