— Как имате електроенергия тук?
— Един от енергийните преобразуватели бе оцелял, а енерго клетки имаме повече от достатъчно — отговори драксатът с информиращ тон. — Отделно разполагаме със соларни панели и акумулатори, взети от околността.
— Околността? Та наоколо няма нищо в разстояние на стотици километри. Колко дълги преходи сте правили?
— Преходите ни бяха в радиус от петстотин километра, смятано оттук за изходна точка.
— Петстотин?! Това е голямо разстояние за толкова малко време.
— Това е в зависимост от уточнението на относителните понятия. В началото извършвахме чести преходи, за да си набавим необходими материали. Но с изключение на последния преход, не сме предприемали подобни действия отпреди шест водни десетници. Тук сме от четири водни месеца.
— Четири месеца? — повдигнах вежди аз. Имаше нещо, което ме глождеше, но не можех да се сетя. — Не си спомням звездолет да е навлизал в атмосферата толкова скоро. А катастрофа като вашата едва ли някой би изпуснал.
— Нашият входящ вектор бе от другата страна на планетата. Когато ни свалиха, вече бяхме твърде ниско, за да бъдем забелязани от вашата позиция.
— Входящ вектор…? Чакай малко! Агент Картър ми каза, че вие сте катастрофирали на планетата, а излиза, че сте правили планово кацане и са ви свалили. Коя всъщност е истината? — рекох аз с подозрение. Марк спря да дъвче и се заслуша внимателно. Риз и Ларл също мълчаливо чакаха отговор.
— Агент Картър ви е казал за целта на експедицията. Ти сам го потвърди — отвърна Гакар спокойно. — Това, което предполагам, е пропуснал да каже, е, че според капитан Топло последното указание е на тази планета.
— Но къде? — възкликнах аз. — В града?
— Логически вероятно, да.
Аз се замислих. Сега картината започна да се изяснява.
— И когато сте тръгнали на път за града, окупаторският конвой ви е пресрещнал, нали?
— Да — каза Гакар. — Избухна сражение, при което аз и капитан Топло се откъснахме от групата. Така загубихме връзка с Картър и останалите.
— А окупаторите са взели компютъра… за който после агент Картър е убедил Арсенала да го открадне обратно — размишлявах аз на глас. Погледнах Марк, който също имаше умислено изражение. — Те пък от своя страна се скарват с дружките си, които са участвали в набега и така се стига до мен, когато ме наемат да го издиря. Но какво участие има Симънс в цялата работа?
Гакар мълчеше.
— Бил е сив агент на окупаторите — намеси се Ларл. — Няма да им е за първи път, когато се опитват да решат проблемите си малко по-дискретно.
— Вероятно — кимнах аз.
Настъпи кратка тишина, в която всеки бе зает с мислите си. Внезапно капитан Топло нахълта в помещението.
— Готово! — едновременно уморено и ентусиазирано рече той. — Възстанових неутроновия излъчвател. Сега вече разполагаме с далекообхватен общодействен скенер.
Ние всички го погледнахме очаквателно. Гакар прочисти гърлото си подканящо.
— А, да — каза капитан Топло и лицето му помръкна. — Добре дошли. Моето име… моето име… Името, под което се подвизавам, е капитан Топло. Сега, за какво става въпрос? — той се обърна към Гакар.
Вместо отговор, Гакар посочи мен.
Капитан Топло се взря в мен. Той ме изгледа напрегнато и съсредоточено. Имаше тъмносиви очи, с оттенъка на буреносни облаци. Аз изпитах необяснимо смущение.
— А… — промълви ученият. — Да, да, това е той! Той е! — гласът му бе напрегнат шепот. Капитан Топло се обърна към Гакар, сочейки ме. — Той е, той е, нали?
Драксатът сериозно кимна. Капитан Топло ахна и отново се втренчи в мен.
— Чакай малко, какво става тук? — избухна неочаквано Марк. — За какво говорите? Това е Текс. Кой друг може да бъде?
Именно, помислих си аз. Същите въпроси се въртяха в главата ми. Риз и Ларл също изглеждаха объркани.
— Аз, ъъ, такова… — капитан Топло се запъна, търсейки подходящи думи. Хвърли поглед към Гакар, но този път драксатът гледаше въпросително. — Не, не, не, не… твърде рано е. Не мога да кажа сега. Не мисля, че сега е моментът. — Капитан Топло сякаш говореше на себе си. — Друг ще каже. Така… помнех. Или бях аз, но чрез другия? Не знам. Момент…
Капитан Топло се сепна, сякаш едва сега ни забелязваше.
— Но сега не е времето! Виденията… виденията показват друго място, друго бъдеще. Трябва да тръгваме! Отиваме при него!
— При кого? Или какво? — попитах аз.