Сред останките на орбиталния крайцер, които формираха изкривен навес, стоеше дребен космически кораб, горе-долу с размерите на щурмувал. Имаше непропорционално големи двигатели спрямо корпуса, което го отличаваше като интерсистемен летателен съд. Интергалактически, ако имаше и хипердвигател. Обшивката му бе смесица от всякакви стоманени плочи и опорни оси, сглобявани ръчно. Следите от заваряване си личаха ясно и въпреки че всичко изглеждаше на мястото си, имах чувството, че сякаш всеки момент два-три панела щяха да изпаднат. Струваше ми се, че този „звездолет“ не беше адекватно изолиран за опериране във вакуумна среда.
Ларл споделяше скептицизма ми, съдейки по изражението му. Марк и Риз, които никога не бяха виждали космически кораб през живота си, бяха запленени. Разбираемо. Как да различиш тенекиена кофа от летателен апарат, когато нямаш база за сравнение?
— Това е… толкова невероятно! — ахна прехласната Риз.
— Да, бе, направо да ти увисне ченето! — възкликна Марк. — Истинска хвърчилка!
— Хм — изсумтях аз презрително.
Капитан Топло отвори главния люк на звездолета и влезе вътре. Студът и любопитството ме принудиха да го последвам. Останалите тръгнаха след мен. Вътре не беше тясно, но не беше и широко. Имаше само едно помещение, което бе едновременно мостик, нолрек и товарен отсек. Имаше миниатюрна отделена секция с люк за външни операции. Не видях скафандри обаче. Обшивката изглеждаше далеч по-здрава и стабилна отвътре, но чувството за несигурност остана. Главно може би заради множеството свободно висящи кабели и оголени машинарии без предпазно покритие. От двете страни на помещението имаше прости метални плоскости с предпазни колани, служещи за сядане. Към предната част на звездолета бяха монтирани две колони седалки в неравномерен трапец, като най-предните две се намираха до пулта за управление, а останалите бяха до вторичните… ъ, системи. Ако пет бутона и две ръчки можеха да се нарекат вторични системи. Илюминатори нямаше, само реалновремеви тактически дисплей, който би или не би могъл да поддържа възприятие на околно подобрена сетивна обстановка, позната още като ВОПОС система. Нямаше как да знам, преди да бъде включен. Съдейки по модела обаче, едва ли щеше да има такава екстра. Капитан Топло беше седнал на пилотското място и подготвяше кораба за полет. Марк и Риз пристъпваха напрегнато в тясното помещение. Ларл се настани невъзмутимо на една от седалките. Дрънване в основата на корпуса ме накара да подскоча. Миг по-късно се сетих, че това е Гакар, който вероятно инсталира далекообхватния скенер.
Почувствах внезапна умора. От предишната нощ в пещерата не бях спал, но не това бе проблемът. Ето че се връщах в града. Връщах се сред опасността, риска и неизвестното. Предстоеше ми да намеря гигантски звездолет, какъвто доскоро смятах само за фантастика. После обаче какво? Агент Картър бе мъртъв. Неговите планове за база на Съпротивата бяха сринати. Сам по себе си планетарният звездолет може би беше достатъчен, за да освободим планетата. Но още много въпроси чакаха своя отговор. Кой бе капитан Топло и за какво говореше? Дали беше свързано по някакъв начин с моите собствени видения? Защо Гакар се опитваше да премълчава разни неща? Какво беше надушил Вал Симънс, преди да бъде убит, за да ме наеме да взема компютъра? Окупаторите достатъчно лесно си върнаха компютъра от Арсенала. Защо на първо време да изпращат самотен северняк да търси услугите на изпаднал детектив? И кой, по рекстразите, бе киборгът с червената лента? Усещах някак си, че ставащото бе част от по-голяма игра. Не че галактическа съпротива срещу галактически господстващите окупатори бе малка работа, но имаше нещо повече. Някак си не ставаше въпрос само за звездолета и борбата.
Тогава за какво?
Капитан Топло се пресегна и хвана ключа на стартовите системи.
— И като птицата Феникс от пепелищата на живота, нека този звездолет се възроди — тържествено издекламира той и натисна превключвателя.
Тихо жужене на генератори отекна из нолрека. Слабата светлина, грееща вътре, угасна и на нейно място остана да сияе единствено пултът за управление. Тактическият дисплей премигна и започна да извежда данни на екрана.
Аз повдигнах вежди. Капитан Топло цитираше Кодекса? На неговата родна система сигурно са оцелели копия след Войната.
Капитан Топло нагласяваше пулта за управление и започна техническа проверка: