— Базови системи в изправност. — Гласът му беше придобил рутинен и делови характер. За миг сякаш друг човек бе на негово място. Тръснах глава. Беше просто игра на светлината.
— Летателен модул — на линия. Аудио симулатори — на линия. Животоподдържащи системи — в изправност. По-добре да затегнете коланите, че скоро излитаме — подхвърли капитан Топло през рамо. Аз сложих предпазните колани, без да бързам. Зад мен Ларл направи същото. Риз, въпреки неопитността си, успя да се справи без проблем със задачата, а Марк се бореше да се побере в седалката си, която беше леко тясна за едрия арсеналист.
— Главни двигатели — в изправност. Инерционни стабилизатори — в изправност. Оръжейни модули — проверка. — Капитан Топло дръпна няколко лоста. Под корпуса се чу стърженето на сервомотори. Отвън, Гакар тупна два пъти по обшивката.
— Оръжейни модули — в изправност — потвърди капитан Топло. — Навигационни системи, бордови компютър и щитове — на линия и в изправност. Техническата проверка е завършена.
Гакар безшумно се качи на звездолета и затвори люка. Нямаше никакъв начин той да се побере на коя да е от седалките, затова седна направо на пода зад нас.
— Включване на главни и спомагателни двигатели. — Капитан Топло натисна група превключватели и дръпна лоста на тягата. Тихото жужене на работещите генератори прерасна в трещящо бучене от ревящите навън двигатели и реакторите, които не бяха изолирани от нолрека. Гакар се пресегна и натисна бутон на стената до него. Зад седалките се спусна тънка метална преграда, която изолира предната част на помещението от останалата. Шумът не изчезна, но спадна до търпими граници.
— Външна визуализация! — каза капитан Топло и тактическият дисплей пред него трепна. На екрана излезе умерено качествена картина на обстановката навън, която се смеси с прехвърчащите числа и данни. Виж ти, значи тая бракма все пак имаше ВОПОС. Не най-качествената, но все пак. — Система свой-чужд активирана. Радарите и скенерите работят и са изправни — добави капитан Топло.
— Зареди ли летателният план? — попита Гакар.
— Летателен план зареден и активиран! — отвърна ученият равномерно и заедно с думите му на тактическия дисплей се появи начертана пунктирана линия, която се проточи в мрака навън, който ВОПОС системата проектираше.
— Какъв летателен план? — попитах аз.
— Подбран маршрут, който ще ни направи по-трудни за засичане — обясни Гакар.
— Готови за излитане!!! — викна капитан Топло и форсира двигателите.
Звездолетът потрепери и за един напрегнат миг нищо не се случи. После корпусът тежко се отдели от земята и аз усетих как стомахът ми потъва. Капитан Топло леко придвижи космическия кораб напред, колкото да излезе от навеса. После завъртя носа и рязко подаде тяга. Звездолетът се стрелна диагонално нагоре, право по пътя на изкуствено наставената летателна линия. Не се издигахме много. Капитан Топло скоро изравни височината и започна да лети между върховете, описвайки водоравни и отвесни дъги, следвайки линията. Той летеше като човек, който и преди е правел това, но сякаш е неуверен в уменията си. Постоянно сверяваше показанията на уредите и понякога излизаше от очертанията на курса. Аз самият не бях пилотирал често през живота си и бях забравил какво е да си летец. Дори на върха на уменията си, в миналото често разчитах на автоматизираните системи за излитане и кацане. Не бях добър, но бях разбрал някои неща по трудния начин. И със скромния си опит виждах, че капитан Топло пилотира странно. Все едно се беше научил, после забравил, а след това пак научил да лети. Ръцете му не трепереха, но стойката му бе напрегната и неудобна.
Нощта беше тъмна и непрогледна, а скапаната ВОПОС система я правеше още по-непроницаема. Екранът премина в нощен режим, което го оцвети в мътно синя изкуствена светлина, но тя не помогна особено за проясняването на околния пейзаж. От време на време прелитахме покрай някой самотен връх. Летателният курс ни водеше между планините и дълбоките долини, далеч в северна посока. Доколкото можех да преценя, правехме широка и бавна дъга, така че да приближим града откъм западния му край. Марк и Риз бързо се отегчиха от полета, който явно са си представяли като далеч по-вълнуващ. Ларл седеше отпуснат на седалката си, но беше нащрек. Гакар изглеждаше спокоен, но очите му зорко следяха тактическия дисплей.
Аз се облегнах на моята седалка и затворих очи. Имаше вероятност да попаднем на неприятности, но ако имахме късмет, по-добре да бях отпочинал. Закривих леко шапката си над очите и скръстих ръце.
Изведнъж пропаднах.
Силно, обезпокояващо чувство ме обзе със завладяваща настойчивост. Изправих се рязко и извиках. Ударът дойде светкавично. Корпусът се разтресе, уредите изпищяха и трясък отекна зад мен. Хоризонтът се килна, стремглаво понасяйки се надолу, без никакъв контрол. Ярка светлина ме ослепи, после потънах в мрак.