Трескаво отворих очи. Бях облян в студена пот. Бях преживял… нещо. Нещо ужасно. И тогава усетих силно обезпокояващо чувство, което заплашваше да ме удави със своята настойчивост.
Споменът. Само че и този път беше видение от бъдещето.
Изправих се и извиках. Трябваше да избегна ситуацията.
Всички ме погледнаха изненадано. Ръката ми се стрелна и грубо изблъска дланта на капитан Топло, бутайки шурвала лудо на една страна. Звездолетът диво отскочи настрана. Ударът дойде светкавично. Корпусът се разтресе. Уредите изпищяха, червени лампи светнаха по пулта за управление. Трясък отекна зад мен. Тактическият дисплей също премигна в сигнален червен цвят. Риз и Марк викаха, Ларл явно бе ударен и изгубил съзнание. Гакар зад мен мълчеше, само усетих как тялото му се стегна за предстоящата катастрофа. Капитан Топло правеше отчаяни усилия да стабилизира звездолета. Хоризонтът се килна. Машината губеше контрол, но падането все още бе под плавен ъгъл. Едната страна на корпуса подскачаше, а другата потъваше. Бяхме уцелени в единия двигател. Трескаво грабнах пулта пред себе си, в опит да включа спомагателните двигатели или да вкарам инерционните стабилизатори в хипер режим. Пред погледа ми обаче ВОПОС системата внезапно потъмня повече от нормалното.
Сблъсъкът със земята ме разтърси. Бях откачил предпазния си колан. Главата ми се заби със зверска сила в пулта. Ярка светлина избухна пред погледа ми. Усетих, че нещо се преобръща. Очите ми още бяха отворени, когато тежка завеса падна над ума ми и всичко потъна в мрак.
Дишането ми бе учестено. Сърцето ми яростно биеше в гърдите, а адреналинът ме наелектризираше. Съвзех се от контраатаката и отблъснах противника си. Приведох се и заех отново нападателна поза. В ръцете си стисках широк двуостър топор, изграден от чиста енергия. Опонентът отсреща, който досега бе невъоръжен, призова енергийна катана в ръцете си. Аз изсумтях:
— Мислех, че само драксатите си падат по тия оръжия.
— Всичко тяхно е заимствано от нас — презрително отсече той. — Вие също вървите по нашия път.
— А, не, тцъ, тцъ — поклатих глава аз. — Никога не съм бил навътре е тия мечове и дълги остриета. Не разбирам защо всички избират тях. Аз лично предпочитам размаха и тежестта пред финеса и лесно контролираната инерция.
Вместо отговор той ме нападна. Аз блокирах удара и замахнах в широка дъга. Той отстъпи назад и се приведе, минавайки под оръжието ми в плавен контраудар. Аз се извъртях странично и отбих острието му. Съсредоточих волята си и протегнах разтворена длан пред себе си. Вълна от енергия го блъсна и той загуби баланс. Неговият свръхконтрол обаче преобразува падането в ловко премятане и той се приземи ниско приклекнал, ръката е катаната изпъната зад гърба, другата насочена към мен. От дланта му се стрелна смъртоносно плазмено кълбо. Аз го отбягнах с отскок и същевременно отбих следващото, което той призова, насочвайки го обратно към него. Той скочи високо във въздуха, вдигнал катаната над главата си, с боен вик падащ върху мен. Аз светкавично се отдръпнах. Той се приземи с разтърсваща сила и едва стъпил, ме нападна с яростна серия от замахвания. Острието му свистеше, жужеше и хвърляше светкавици от енергия, когато биваше пресрещнато от моя топор. Беше много по-силен, по-бърз и по-опитен. И разполагаше с далеч повече свръхспособности, отколкото аз.
Но аз знаех неговата слабост.
Арогантност. Иначе досега да ме е убил.
Дръзко се хвърлих напред и направих финтиращ висок замах. Той видя пролуката и се възползва. Беше невероятно бърз. Почти успя да ме прониже. Но в последния момент аз измених траекторията на топора си рязко надясно и двете оръжия се сключиха в борба за надмощие.
Той се усмихна ехидно и натисна с цялата си сила. Аз поддадох прекалено много. Опитах се да упражня контраусилие, защото трябваше да успея да го заблудя. Успях да забавя устрема му. Катаната се приближаваше към мен. Неговото лице също. Пот изби по челото ми, а той дори не се напрягаше. Тялото му се извиси над моето. Още малко и неговото острие щеше да ме разполови, отмятайки топора ми настрана.
Тогава аз съсредоточих цялата си сила и го изритах в слабините. Едновременно с ритника залитнах преднамерено. Замахът беше достатъчен, за да го запрати във въздуха зад мен и отскачайки с другия крак, аз го последвах. Двамата описахме широк пирует и неговата болка му попречи да спре оръжието ми, което отблъсна неговото. Неговият гръб тежко се стовари на пода.