Спомнях си много добре какво следваше.
Аз паднах на коляно до него, забивайки топора в корема му.
Очите му се разшириха от изненада. Без да му дам шанс да се съвземе, аз е яростна бруталност смачках гърлото му със саблен удар и трансформирах инерцията в унищожителен юмручен замах в долната челюст.
Той умря.
Аз дишах тежко известно време. Енергийната катана лежеше на ръка разстояние, а топорът беше забит през трупа в пода. След няколко минути и двете оръжия щяха да се дематериализират. Усещах силна умора и крайно изтощение. Но бях победил. Не бях добър колкото останалите, ама си ме биваше и мен.
— Ама че глупак — казах на себе си. — Да се върже на стария номер с ритника.
Изведнъж усетих нещо нередно.
Отново го ритах. Отново залитах назад и отново го запращах във въздуха. Последвах неговото падане, с цел да го довърша.
Неговият гръб тежко се стовари на пода.
Аз паднах на коляно до него и понечих да забия топора в корема му.
Но неговата ръка рязко се стрелна. Той сграбчи китката ми и я изви със сила, която ме накара да изкрещя. Изпуснах оръжието.
— Този път няма да стане така — рече той със студен и властен глас. Различен глас, безжалостен и заплашителен.
Аз бях потресен. Ритникът трябваше да го е зашеметил. Трябваше. И наистина, той лежеше неподвижно, единствено погледът и ръката му сякаш бяха под нечия чужда воля. Посегнах да грабна топора със здравата ми ръка, но той ме дръпна. Вълна от агония ме порази от счупената ми длан. Видях го, че държи катаната насочена право срещу незащитеното ми тяло.
— Този път ти ще умреш — каза студеният глас.
Енергийното острие се заби дълбоко в мен.
18
Усещах бавно формирането на съзнанието ми. Отново се връщах обратно към… някъде. Чувствах силен опън горе, малко над… където се намирах сега. А къде бях сега?
Глава… мисля. Мисля с глава. Глава. Съзнанието ми.
Възвръщах съзнание. Свестявах се.
Някой ме теглеше за раменете назад. Не можех да отворя очи. Не можех да помръдна крайниците си. Тялото ми сякаш липсваше. Съвсем слабо дочух глас:
— Внимателно, може да има счупване…
Опитах се да кажа нещо, но вместо това глухо изстенах.
— В съзнание е!
— Повдигнете му краката. — Разпознах гласа на капитан Топло. — Дръпнете се, имам лекарски познания. Сега ще го прегледам.
Усетих как мазолестите длани на капитан Топло ме натискат леко по костите и ставите. Не извиках. Не чувствах нищо. Насилих се и отворих бавно очи. Остри като кинжали светлинни лъчи ме пронизаха в здравото ми око. Затворих го. Огледах се с кибер-окото, което все още работеше. Ранен изгрев.
— Текс, добре ли си? — попита притеснено Риз, която беше надвесена над мен. Плътно зад нея надничаше Ларл, чието изражение също издаваше непривична за него тревога. Главата му бе изцапана със засъхнала кръв. Капитан Топло ме преглеждаше. Марк беше от другата ми страна, здраво стиснал ръката ми. Погледът на арсеналиста беше напрегнат и съсредоточен, но се смекчи, щом тръгнах да се съвземам. Гакар стоеше прав наблизо, разделяйки вниманието си между мен и обстановката.
Аз се изкашлях слабо и промълвих:
— Шапката ми?…
— Тук е — отговори веднага Марк и ми я показа с другата си ръка. — Дръж се, Текс. Всичко ще бъде наред.
— Какво стана?… — продължих аз с шепнещ глас.
— Катастрофирахме — сухо се обади Ларл. — Но имахме късмет. Ъгълът беше доста широк и попаднахме на дълъг празен участък. От опит знам, че можеше да бъде много по-зле. Като изключим това — найтът посочи раната си.
— Мдаа…
— Няма никакви външни наранявания — констатира капитан Топло. — Може би сътресение и една-две навехнати кости, но всичко останало е здраво. Можеш ли да се движиш?
Аз се опитах да вдигна ръка. Пръстите ми трепнаха, но това беше всичко.
— Не знам… не чувствам нищо.
— Лошо — отвърна капитан Топло. — И странно. Не виждам нищо, което… — той извърна поглед към Гакар.
Драксатът ме погледна втренчено за миг, след което кимна на капитан Топло и каза:
— Ранен е. Душата му кърви.
Преди някой да коментира изказването, в далечината се чуха викове и откъслечни изстрели. Всички обърнаха глави по посока на шума. Аз останах неподвижен, гледайки тъмния стълб дим, вдигащ се от разбития звездолет.
Червената банда. Бяха забелязали катастрофата. Сега идваха да плячкосат останките. С тях сигурно се мъкнеше и цяла потеря преровители, като джагръфи след онозавър. Престрелката сигурно беше стълкновение между различните групи.