Опитах се да помръдна. Тялото ми се сгърчи едва-едва. Останалите видяха колко съм безпомощен. Знаеха също, че без звездолета сме за никъде. Марк кимна разбиращо и вдигна автомата, който носеше. Риз и Ларл също извадиха оръжията си. Капитан Топло зареди плазмения си пистолет. Гакар само приклекна и се спотаи в сенките, готов за сблъсък.
Аз завъртях очи. Докъдето можех да видя, имаше само малки, схлупени бараки и лагероподобни укрепления, всички безразборно пръснати наоколо, а улиците бяха просто пътеки между тях. Бяхме катастрофирали в Лагера. Домът на преровителите. Лагерът нямаше лоша репутация колкото Каналджийския сектор, но никой не биваше да се заблуждава, че мястото не е опасно. Всеки, който не може да се установи в Центъра, идва да живее тук. Тук няма търговци, фабрични работници, наемници или изнудвачи. Лагерът на практика е извън очертанията на града според границите отпреди Войната. Жителите му се препитават с плячкосването на всичко ценно, оцеляло преди окупацията. Оттук и прозвището им преровители. Водеха мизерно и несигурно съществуване, повече дори от останалите. Затворена и независима общност, преровителите бяха враждебни към останалите, но плашливи. Избягваха пряк конфликт и се биеха само при липса на избор, защото повечето и без това са невъоръжени. Но ако пожелаят, обитателите на Лагера можеха да са сериозна сила, която не може да бъде лесно покорена.
А да се разбие звездолет в собствения им заден двор сигурно ги бе довело до луда алчност. Нямаше какво да губят. И същевременно, според тях, имаше огромен залог за спечелване.
Внезапно предпочетох Червената банда да победят в спора за плячката.
Изстрелите и виковете приближаваха. Изведнъж интензивността им рязко се повиши. След няколко напрегнати минути спря. Напълно. Настъпи тишина.
Тогава долових шум от трополене на десетки крака. Трескаво затърсих тълпата сред дребните бараки, които обграждаха голото поле, на което бяхме катастрофирали. Миг по-късно, щурмуващите преровители започнаха да извират от тесните улици.
Не беше тълпа. Беше цяла орда.
Вълни от преровители бясно тичаха по посока на падналия звездолет. Някои бяха въоръжени. Повечето — не. Но това изобщо не им пречеше просто да ни прегазят. Риз, Ларл, Марк и капитан Топло стояха в готовност, с насочени оръжия. Технически погледнато, преровителите все още не бяха враждебно настроени. Армадата полудели отрепки приближаваше.
Технически.
Риз и капитан Топло се пречупиха едновременно, секунда преди Марк и Ларл. Дразавърката и ученият откриха огън с пистолетите си. Найтът и арсеналистът моментално се включиха в стрелбата. Изстрелите пометоха предните редици на преровителите и всяха хаос, който смекчи острието на щурма. Самите преровители започнаха бой помежду си.
Благодарение на това, ние оцеляхме.
Най-предните редици връхлетяха нашата позиция. Те обаче бяха откъслечни индивиди, които успяхме да отблъснем. Втората вълна беше по-силна и по-организирана. Ръкопашната схватка изглеждаше неизбежна. Тогава Гакар се стовари насред група преровители и буквално ги премаза с грамадното си тяло. Драксатът изрева страховито и с движения, по-бързи отколкото можех да проследя дори с кибер-окото, разкъса десетина преровителя в рамките на секунда. Само след мигове нашата отбранителна позиция беше разчистена. Преровителите обаче продължаваха да атакуват като побъркани. Тези, които разполагаха с огнестрелни оръжия, останаха назад, стреляйки по нас. Други обаче, носещи отломки, бухалки, инструменти или дори само с голи ръце, не спираха да се хвърлят срещу нас, както и едни срещу други.
Беше кошмар.
Аз лежах все така неподвижен. Никой не ми обръщаше внимание, но аз не изпусках нито един детайл от клането. Така видях преровителя, който ме прескочи и се устреми към Риз.
Тя беше с гръб към него. Нямаше никакъв шанс да го види. Настървеният преровител вдигна високо зловещо закривен винкел, готов за смъртоносен удар.
Исках да изкрещя. Дори да имах сили, аз самият едва ли щях да чуя гласа си в ревящата битка. Не можех да помръдна. Нещо тъпо и пулсиращо ми отнемаше всичките сили. Ярост, породена от безсилие пламна и ме изгори, потапяйки ме в ален прилив. Гледах как винкелът се спуска в широка дъга, неспособен да реагирам. Гледах живот, който беше предопределен да бъде погубен. Живот, който бях спасил, после разрушил. Живот, на който държах.
Нещо дълбоко в мен се събуди.