Светкавица от адреналин разтърси съзнанието ми. С експлозия сетивността ми се завърна — усетих отново контрола, силата, допира, болката, готовността за битка. Органично ми око се отвори, въздухът се изпълни с мириса на кръв и сражение, звукът стана остър и отличим. В един безкраен миг, аз отново се почувствах себе си. Ръката ми вече стискаше масивния револвер, даден от Гакар, насочена към преровителя.
Дулото блъвна огън с гръмотевичен трясък.
Ръката, с която преровителят замахваше, се пръсна. От нея не остана нищо, освен обезобразен чукан. Винкелът отхвърча надалеч. Нещастникът нямаше време дори да изреве от болка, когато вторият ми изстрел го уцели в главата. Не остана с какво да извика. Риз се обърна изненадано и ме видя как държа димящата цев насочена натам, откъдето идваше гибелта ѝ.
Изправих се. Револверът почти беше откъснал моята ръка. Без обаче да се чудя аз се включих в битката. Огнена звезда като малко слънце избухваше всеки път, щом стрелях. Трещенето на оръжието беше толкова силно, че се чуваше над общия шум на останалите автомати, пушки, пистолети, крясъци и ревове. Шест изстрела след първите два изщраках на сухо и се принудих да вляза в ръкопашна схватка. Ларл и Марк също вече бяха изчерпали патроните си и размахваха бясно приклади. Капитан Топло умело посичаше противниците си с меча, който носеше. Риз продължаваше да стреля с лъчевия пистолет, пазейки гърбовете ни. Гакар, целият покрит в кръв, своя и чужда, оставяше купчини убити след себе си.
Водехме губеща битка. Без патрони и отбранителни съоръжения, преровителите щяха да ни надвият всеки момент. Нож разкъса шлифера ми, спирайки в предпазните плочи, докато удрях собственика му в носа, едновременно парирайки с цевта на револвера друга атака. Куршум писна покрай ухото ми, болезнен ритник ме уцели в бедрото.
Ама че начин да умреш.
И все пак не се получи.
От околните сгради неочаквано гръмна буря от изстрели. Тежкокалибрени оръжия заглушиха всичко със своята канонада. Ядрото на преровителската орда бе покосено от куршуми, лазерни лъчи и плазмени снаряди.
Инстинктът за самосъхранение на жителите на Лагера най-сетне се задейства. Оцелелите преровители панически се разбягаха, като дори в бягството си вземаха каквото могат от вещите и оръжията на умрелите. Стрелбата от покривите беше станала само предупредителна. Скоро и последният мъкнещ плячка преровител изчезна сред дебрите от бараки и схлупени постройки.
Аз уморено се отпуснах на едно коляно. За съжаление, най-близкият меч, който щеше да направи позата ми героична, го държеше капитан Топло. Без него изглеждах просто уморен. Марк и останалите се оглеждаха учудено кои бяха тайнствените ни спасители. Миг по-късно, малка група бойци се появи, облечени в отличителните знаци на Арсенала на демокрацията.
— Сър, добре ли сте? — попита водачът на групата, приближавайки Марк.
Марк го погледна изненадано, но после се сети за униформата си на главен оръжейник, която не бе свалял в продължение на дни. Изтъркана и захабена, тя все още носеше отличителните знаци на висшестоящ в Арсенала.
— Да, войнико, всичко е наред. Благодаря за намесата — каза Марк на водача на групата. — Само секунди по-късно да бяхте тук, немаше да сме живи. Ка’ ни намерихте?
— Случайно, сър — отговори водачът. — Видяхме катастрофата като всички останали и бяхме изпратени на разузнавателна мисия. Изненадата ни беше огромна, когато видяхме вас, сър, насред мелето и останките. Мислехме, че сте загинал в акция.
— Е, виждате, че туй не е вярно, макар че почти се случи — намръщи се Марк.
— Да, сър — кимна нервно водачът. — Сега щом сте с нас, мисля, че е изключително важно вие и вашият… — арсеналистът хвърли многозначителен поглед към нас — … отряд, да ни придружите до аварийното скривалище.
В този момент арсеналистите забелязаха приближаващия Гакар. Неподправена паника обзе бойците и те трескаво вдигнаха тежките картечници за стрелба. Гакар замръзна. Аз и останалите стояхме шокирано, без време да реагираме.
— МУТАНТ!!!
— НЕ!!! — викна Марк. — Стойте!!! Не пуцайте!
Едрият арсеналист застана между драксата и разузнавателния отряд, широко разперил ръце. За части от секундата помислих, че ще бъде разкъсан от безразборна стрелба. Арсеналският отряд обаче объркано спря.
— Без пуцане! — повтори Марк. — Той е с нас. С мен. Заповядвам ви да не стреляте.
Отрядът бавно свали оръжията си, все още стъписани от внушителния вид на Гакар, подчертан от… кога успя да изчисти кръвта от себе си??? Арсеналистите зашушукаха помежду си, докато техният водач сковано рече:
— Извинете, сър. Инцидент. Не знаехме, че е с вас.