— Моля ви! Идвам от Евровизията…
— Дори да идвате от пандемониума на Евровизията — довиждане!
С лице белязано, както му се стори на Шетински, с всички печати на журналистическото вироглавство, Умберто Соренти се разпъргави, опита се да зададе още един въпрос, съчленен така: защо отвличат предимно деца, защо започнаха да отвличат и млади хора, защо само от Европа, дали не са се подвели бандитите по анекдота, че Старият контитент е полузаспал след векове най-будно състояние, защо взривяват наблюдателните пунктове за защита и охрана на децата, защо никой не вижда похитителите и как се извършва похищението, колко са отвлечените, надхвърлиха ли шест хиляди, защо са създадени само дванайсет Специални отдела, не са ли малко, какви мерки се вземат освен регистриране на похищенията, заловен ли е поне един престъпник, защо който забележи нещо, веднага бива убит, защо не сте обърнали внимание на раздвояването на предметите непосредствено преди отвличането, защо нито доказвате, нито отхвърляте идеята за пришълци?…
Във фазата на прекъсване (за да си поеме дъх) на безграничната верига от въпроси Умберто Соренти бе изгонен, толкова бързо и безцеремонно изгонен, че забрави част от записващата апаратура. Шетински със закъснение я видя на бюрото си и: тоя боклук какъв е, изхвърлете го, как къде, в морето, ако щете.
Останал сам обаче, отговори на последния въпрос на журналиста:
— Ще докажа, че са пришълци.
И изпълни заканата си. Компютрите на отдела изчислиха, че отвличанията достигат кулминационната си точка веднъж месечно, и сложиха неочакван знак плюс към трафика на космическите полети — всяка последна събота на месеца излитаха фелански товарни кораби от Скандинавския космодрум, от Пиренейския и от Средиземноморския. Идеята понамирисва на машинно недоносче, усъмни се Шетински, въпреки това организира денонощен надзор на космодрумите, който не даде резултат. Феланците не предизвикваха подозрение, държаха се както всички останали, идещи от други планети, може би бяха малко мълчаливи и страняха от контакти, но никой не ги засече в близост с местата на похищенията, а и никой не забеляза да ходят с шапки невидимки под мишница и да ги нахлупват на главите си от време на време. Все пак в дрезгавината на едно утро и на един вътрешен подтик Шетински издействува инспекция на фелански кораб час преди излитането му; усъмнил се веднъж, той бе готов да смъкне обшивката на космическия колос и като кожата на одран заек да я обърне наопаки. Не откри нищо — в спарения въздух на боядисаните в синьо трюмове на феланския кораб срещна само усмивката на капитана, също някак синя, може би от спотаення сарказъм.
— Ако държите на земния въздух, ще го изпомпим навън — друго земно тук няма освен вас, старши инспекторе, но и вие, предполагам, няма да се застоите дълго…
Потвърждението на каквото знаеше, а не успя да докаже, Шетински получи съвсем скоро, когато в отдела дойде един командор от Средиземноморския космически флот и поиска конфиденциален разговор с него. Имаше неочаквано нежна кожа, прозирна като древен пергамент, но и неочаквано метално плътен тембър на гласа. Казваше се Кортас Соренти.
— Брат ми е останал с прекрасни впечатления от Седми отдел и лично от вас.
— Кой? — не скри изненадата си Шетински. — Умберто Соренти, журналистът?!
— Да, именно той ме насочи към вас. Нося информация, която, вярвам, ще ви заинтересува и ще помогне…
— От Фелания, нали? Слушам ви, командоре.
2.
Единственият непрофесионалист, който пристъпи прага на отдела и поиска да стане инспектор и когото Шетински на мига реши, че за нищо на света няма да приеме, беше Александър. Диалогът им, напрегнат и бърз, се поведе като безвъзвратно предизвикателство в двете посоки.
— А в последно време изучавах древногръцка поезия! — подчерта накрая Александър, сякаш тъкмо подобни занимания бяха задължителни за кандидат-инспекторите в Седми специален отдел.
— Това, че човечеството е в екстремна ситуация, не е повод поетите — от древна Елада, та до наши дни — да се въоръжават.
— А кога е било иначе?
Александър се надигна.
— Ако ми кажете поне един случай, когато е било иначе, ще напусна кабинета тихо, без да блъсна вратата.
— Никога не е било иначе — призна Шетински.
— Тогава?
— Тогава от утре сте инспектор в Седми специален отдел. В групата на Януш Ружевич.
— Защо в неговата група?