Януш не успя да му попречи — с няколко скока Велислав се върна назад, взря се в ямата от взрива и сякаш намерил точното място, където е била поставена антикохезионната мина, изстреля нескончаем автоматичен ред в още топлата пръст. Стига, опитваше се да го спре Януш, обаче Велислав с нарастващ бяс павтаряше: не стига…
3.
Същия ден, а и по-късно старши инспекторът Шетински се върна толкова пъти към разговора си с командора Соренти, връщането по всяка вероятност бе професионално изкривяване, задължителен и облагодетелствуван от времето навик стократно да оглежда нещо и да го кара да изрече още една дума, да разкрие незабелязан досега щрих. Прослушвайки записа, все повече се убеждаваше в прозрението на командора. Безспорно впечатляваща личност, но и колко разбиране трябваше, за да достигнат понятията до самите себе си на по-високо равнище, излизаше, че хуманизмът някъде за някого е нищо, за това бе говорил командорът, докосвайки лицето си с пръсти, сякаш спомените се стоварваха като юмруци върху него и той по неволя масажираше натъртеното.
Не е тайна, че еднаквите жестове мигрират от човек на човек само при еднакви възгледи или при еднакви характери, навярно по тази причина Шетински, без да иска, повтаряше същия жест, докато запознаваше инспекторите от отдела с новата информация (осъзна го, когато улови втренчения поглед на Александър).
— Необходимо е, момчета, да се върнем три месеца назад: тогава наш кораб претърпя тежка авария в открития Космос. Намирайки се сравнително близо до населена планета, до Фелания, корабът се насочва натам да отстрани повредата, а подобно насочване, когато всички системи са извън строя, е обяснимо единствено с неразгаданата до ден-днешен машинка или животинче, което обитава в главите на някои командори, инак какво покровителствува загубения кораб и какво заставя космическите ветрове да го носят във вярната посока едва ли не като железен платноход, за да достигне в края на краищата търсената точка? Така и нашият кораб с командор Кортас Соренти след прескъпи разплащания с галактическата пустош най-сетне увисва на стационарна орбита около Фелания, остава му само да кацне, обаче не получава разрешение, мотивите на феланските космодруми са смехотворни и все пак отказът е категоричен и ги зарязват да се оправят както могат. Междувременно екипажът улавя загадъчен сигнал за помощ, не искам да кажа, че е прецизно ясен текст от рода на „Земя, Земя, ние сме пленници тук, спасете ни…“, но вие, момчета, когато чуете записа, ще се уверите колко близо е неясният сигнал до една сгъстена, уплетена, объркана молба — командорът Соренти я нарече „кълбо накъсана прежда, навивана с уплашени ръце в тъмна стая“. Някои подробности подсказват, че адресантът не е феланец, а човек от Земята. Сигналът прекъсва рязко, повече не се повтаря и все пак успяват да засекат точно откъде е излъчен. Въпреки бедственото положение на кораба командорът изпраща малък космоскаф, който прелита над мястото и свършва, както виждате, добра работа. На разположение имаме достатъчно фотоматериали и карти. Сигналът е излъчен 210 километра източно от тяхната столица Ектополис, обърнете внимание на снимките: терен планински, канари, каньони, блата, реки и потоци, всичко ръбесто и разхвърляно като кокали след неандерталска гощавка, тоест трудно проходимо, а до тях е и съвсем непроходимата джунгла, в която, ето го, се разхожда и господарят на джунглата, ако не близнак, то съвсем достоен братовчед на нашия праисторически игуанодонт.
Шетински отново повтори масажиращия жест на командора Соренти и отново улови втренчения поглед на Александър.
— Интересът ни трябва да се насочи към ей този каньон, наричат го Мраморния каньон, по южната му стена има входове, дълбочинните снимки показват, че в земните пластове е разположена гъста мрежа от галерии и шахти, при това изоставени отдавна, десетилетията и сеизмичните трусове са ги възвърнали към вечния подземен безпорядък и може би към най-неприятния образец на лабиринт, в който могат да бъдат укрити хиляди хора. Предположението, разбира се, не е твърдение. Сега за третия цикъл на феланското денонощие и другия им уникум, Б-вятъра — преди двайсетина години Фелания разтръби из цялата Галактика, че поради феноменогенни или поради екологически причини (не беше уточнено) на планетата са се появили тези две явления смъртоносни за нефеланците, и оттогава обявиха карантина. И нас няма да поканят, но канени, неканени, ще отидем, като предварително и внимателно ще се подготвим за преднощта и Б-вятъра. Ще ни пречат, ясно е, защото те знаят какво са отвлекли от Земята, ние също знаем какво да търсим на Фелания. Ще започнем разузнаването в района на Мраморния каньон, не е изключено там да укриват отвлечените деца. На всяка цена са нужни доказателства, за да ги представим пред Галактическия съвет за сигурност — единствено той може да ни помогне. Северноевропейските отдели, Първи специален и Трети специален вече изпратиха своите разузнавателни групи, едната в Ектополис, десетмилионната столица, другата — в слабо заселена провинция, и двете групи нито се обадиха по каналите за свръзка, нито се завърнаха на корабите. Не бива да се заблуждаваме, едва ли се дължи на печална случайност. Феланският език не е труден, техните дрехи малко се отличават от нашите, по жестове, поведение и външен облик сме еднакви, един феланец, вървящ по улицата, не можем да отделим от нашите минувачи, предполага се, че и ние там не сме бели гарги сред множеството, и все пак те навярно безпогрешно са идентифицирали и ликвидирали нашите групи — това е едната хипотеза. Втората се отнася до преднощта и Б-вятъра. За съжаление, непознавайки механизма на действието им, едва ли ще успеем да изобретим надеждна защита срещу двете злини, но това не отменя полета.