Хората продължавали да ходят на гробищата и се връщали оттам с температура, някаква душевна термолуминесценция карала лицата им да греят, докато очите сивеели като галванизирани с нечист метал. Редом с това изведнъж придобили навик да се застояват до прозорците и не един, и не двама съзрели, че наесен жълтите листа на дърветата били доста повече от зелевата шума през изминалото лято, и се досетили за мъчителната болест на клоните.
Тогава се пуснал слух, че статуите от прозрачен мрамор пуснали слух, че след няколко поколения на Фелания ще има само статуи. И колкото и да било невероятно, след двайсетина години феланците постепенно започнали да стават стерилни и в дъждовни дни четели онзи календар: от дядо ми е дошъл баща ми, от баща ми съм дошъл аз, от мен никой няма да дойде…
Така че смисълът на една консулска власт може да бъде сведен до единадесет минути и двадесет секунди планетна смърт, а това вече обръща посоката и тежестта на ветровете и отрязва другояче деня от нощта…“
Орасио Айрес посочи двата диска, лежащи на бюрото пред Шетински.
— Зашифровани са с нелогичен шифър, дори да бяха ме заловили, нямаше да могат да ги разчетат. Повикайте, моля, лекар, необходимо е да се направи срез на кожата на дланта ми, където е скрит ключът на шифъра.
5.
Мълчахме само докато доктор Джатила извърши деликатната манипулация — изваждането на ключа на шифъра. Блестяща, гъвкава като щраусово перо, платинената пластинка тихо звънна до визиодисковете, сега това бе всичко: кадри, текст, информация, око в гритнористката свръхзасекретеност, чертежи, схеми, карти, координати, адреси, имена, конгрегатът най-после щеше да получи параметри и обяснение… Знаех, че е така, но не можех да се сдържа да не питам, и не само аз. Рей беше и по-гръмогласен, и по-бързорек, едва след десетина минути Шетински успя да се наложи, забрани да засипваме Айрес с въпроси, не виждате ли, че гостът ни има нужда от почивка, край, стига толкова.
— Прощавайте, АЙрес — обадих се въпреки предупредителния знак на Шетински да не си отварям повече устата, — единият лагер с нашите отвлечени не се ли намира в Мраморния каньон източно от столицата?
— Да, точно там. На картата са отбелязани галериите, по които може да се влезе сравнително безопасно в рудника, останалите входове са непристъпни заради средновековната фантазия на Грит Нори. Грит Нори е върховният бос, първата величина на най-силната престъпна организация на планетата, легендарна личност по много причини, включително и по патологичната си склонност към театралничене. Това даде отпечатък върху неговите хора, стана мода в престъпния свят — дори сред конкурентните конгрегации се смята за проява на добър вкус, ако покушението или убийството се извърши сред най-пищен декор, пред многобройна публика, е, когато публиката е недопустима, се стараят поне бъдещата жертва да изживее насладата от представлението, преди да стане жертва. Въобще някаква мания към буфонада и предизвикателна зрелищност, към демонстрация на превъзходство и презрение към всички останали. Ето, старши инспекторът Шетински ми разказа как са отвличали децата тук, С помощта на конгрегата са могли да вършат гадостите си тихо и незабележимо, обаче са предпочитали шумотевицата, за да покажат своята неуязвимост. Ще се уверите, че винаги се люшкат между силната подигравка и жестоката гавра, която според техните норми е привилегия само на свръхсилните…
— И последен въпрос. Моят приятел Януш Ружевич е срещнал близо до Мраморния каньон едно полумомче, полу… не зная как да го нарека, което отначало поискало да играе на топчета с Януш, после, за стотни от секундата, детинската му физиономия изчезнала и с мълниеносни реакции успял да заплаши живота на двамата ми колеги. И някакви ненормални за възрастта му исполински размери спомена Януш, момче исполин или…
— Анаболист — закашля се Айрес (бе станал, но отново седна), мъчително дишаше и говореше, че историята на анаболистите била достатъчно дълга и достатъчно мръсна, можела да се оприличи с водопадна река, с тресавище, с лудост, в началото, разбира се, всичко се провеждало тайно, първо лабораториите на Военното разследване произвели синтетичен соматропен хормон, СТХ, стимулиращ растежа, и започнали да го прилагат на юноши, комбинирано с анаболни стероиди и други вещества (заразказва бързо, с омерзение и с достатъчно определен жест на молба да не го прекъсват), събирали момчета от всички краища на планетата, ала в селекцията имало нещо ненормално, сякаш нарочно подбирали безмозъчни гномове и недорасли в интелекта типове, способни само да влачат метлата, и зареждани със СТХ, дребосъците — като угоявани във ферма животни — захванали да растат, челюстите и крайниците им се развили неимоверно, гиганти с над двуметров ръст, свръхсъщества, които изхвърляли ръка досущ пипало на електронен октопод за стотна от секундата и прекършвали с показалец шийните прешлени на жертвата си, реакциите им били светкавични, енергията на мускулите нм наподобявала взривяващи се бидони газ, така тайните служби създали специалната военизирана каста на анаболистите, името им дошло от анаболните стероиди. Чудовищни на вид и варварски жестоки, в тези огромни смрадливи маси — а не в главите им — се породил нескончаем апетит за битки, тенденция към културата на върховния ужас, към ювелирното изкуство да се убива, към тънкостите на мъчението, говорело се, че освен военните чинове сред тях постепенно намерили място и духовните рангове, прослойка от жреци анаболисти проповядвали учения за предварителна дегустация на убийството, за упражняване на сетивата да разпознават различните видове агонии, предшествуващи различните видове смърти, разпространявала се мрачната наука за закоравялост, стигаща до съчувствие и умиление към жертвата. По-късно конгрегациите се докопали до СТХ и се подхванала почти легална търговия, но в разточителните реклами не се споменавало за психическите изменения, за разцепването на човешката личност на две, три и повече личности, понякога коренно противоположни на първоначалната. И всичко това негласно се протектирало от феланското правителство с перспектива анаболистите да създават основния боен контингент за подготвяната космическа война срещу Нелур…