Горе-долу това съдържаше разпокъсаният доклад на дежурните инспектори, а в кабинета на Шетински изненадата надминаваше очакваното, отворен бе суперсекретният сейф, отворен бе прозорецът, явно през него беше излязъл неканеният ни гост, но нямаше смисъл да поглеждаме навън — крадецът не би ни чакал.
— И е отмъкнал визиодисковете на Айрес? — попитахме едновременно с Рей.
— Отмъкнал ги е, естествено, иначе защо ще отваря сейфа, и всъщност не ги е отмъкнал. Единственият ни успех днес е, не знам какво ме подтикна, че прибрах дешифратора в джоба си… — Помълча и се обърна към нас. — Да се надяваме, че за днес изненадите приключиха. Вървете.
Останал сам, Шетински усети сриващата тежест на неуспеха, не опазиха Орасио Айрес, памфлетиста, успял със собствени сили да се спасява години наред на Фелания, да пресече половината Галактика и накрая на Земята, в двора на Седми отдел, не го опазиха от ликвидаторите. Наистина те се криеха в сянката на своя конгрегат и престъплението не можеше да се предотврати, но това не оневиняваше никого, прав се оказа Орасио Айрес, когато предупреждаваше за способностите и дързостта на анаболистите. Зашеметяваш провал бе и загубата на свръхценната информация, която доскоро лежеше в сейфа.
Шетински изпухтя. Вместо да разполага с тази информация за Фелания и дори с прототипите на феланското мислене, сега имаше сведения, които спокойно можеше да преброи на пръсти. Затвори очи, сякаш под клепачите си започна да изписва краткия списък.
Първо: конгрегации. Колко са? С каква численост? В кон зони на обществения живот се намесват? Докъде се простира толерирането им от правителството или доколко те участвуват в правителството? Има ли конкуренция между отделните конгрегации?
Гадна история, самите конгрегации откраднаха отговорите на тези въпроси.
Второ: пет лагера за натурализиране на отвлечените деца. Единият се намира в Мраморния каньон, а другите? Какво представлява натурализирането? Как се извършва транссубстанциацията а до какви степен процесът е обратим?
Нямаше отговор.
Трето: масов стерилитет и при мъжете, и при жените. Господи боже, всеобщо пресъхване на човешките реки и на човешкия океан — какво чудовище и какво чудовищно е сторило, та сега цяла една цивилизация да плаща с бъдещето си?
Нямаше отговор.
Четвърто: конгрегат. Същото — описанието на принципното му действие, осигуряващо невидимостта на похитителя, е отмъкнато с помощта на конгрегат. Как?
Нямаше отговор.
Пето: изкуствен произход на преднощта и Б-вятъра. Защо са създадени? Какво точно представляват?
Нямаше отговор.
Шесто: анаболисти. Дали и нашите момчета след натурализирането няма да бъдат обработвани със СТХ и анаболни стероидн? Или са стока за продажба? Орасио Айрес твърдеше, че Фелания се готви за космическа война с Нелур и че тъкмо сега подготовката навлиза в решаващата си фаза, спомена, че се разчита не само на анаболистите, а и на някакви еони. Какво е еон? Три букви? Дали трите безобидни букви образуват името на нещо безобидно?
Нямаше отговор. А сутринта всичко беше тук — и Орасио Айрес, и визиодисковете с информацията, — сега държеше един безполезен дешифратор. Шетински постави платинената пластинка на бюрото и отново се чу тихият й звън, който съвпадна със звъна на апарата за свръзка, търсеха старши инспектора Шетински, обаче екранът остана тъмен и тъкмо от тъмното дойде обаждането в закономерния им стил на пренебрежение и подигравка:
— Намираме се на крайбрежната автострада и ви чакаме с нетърпение. За улеснение ви уведомяваме, че колата ни е светлосиня. Айрес ви изпраща поздрави.
Връзката рязко прекъсна.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
1.
— Струва си да пътуваш с кола, карана от Рей, понеже няма защо да се тревожиш ни за далечното, ни за близкото си бъдеще, то едва ли ще настъпи… — изръмжах, обаче кой да ми обърне внимание, Рей подаваше бързи команди, в които се губеха срички, даже цели думи, и се чудех как електронното управление разгадава неразгадаемите посоки за движението на колата и колко по-вляво да свие на завоя, макар според мен завоят да беше десен или почти десен, или така ми се струваше заради ненужно високата скорост.
— Карай по-бавно!
— Прав си — съгласи се Рей, — ония не ни чакат, и капан не са ни устроили, просто си е в стила на магарешката им буфоопера… — Съгласи се, но не забелязах скоростта да спада.
В крайбрежната автострада се вляхме мистериозно — за да избегнем сблъсъка с пъкналата изневиделица кола, Рей в скороговорка изкрещя на управляващата система купища команди, с които по моему би могло да се върже вратовръзка, и нещо подобно изпълни по асфалта нашата кола, а в това време получихме съобщение, че покрай паркинга на шейсет и седми километър е преминала светлосиня кола, вероятно търсената, с трима души в нея, единият с превързана глава, вероятно Орасио Айрес.