Отдалече забелязахме колата, едва-едва пълзеше, сякаш теглеше ремаркето на безкрайно тежката си сянка, ала веднага си позволи мръсен номер — вряза се в насрещното движение, предизвиквайки буря от объркване и вой на спирачки, и отново се върна на нашето платно.
От апаратурата за свръзка се чу гласът на Шетински, но друг глас му изрева да млъкне и да изчезне, той щял да приказва, и:
— Хей — това вече беше по наш адрес, — ще се гоним ли, или ще дремем?
Необяснимо как обемната ругатня на Рей бе преведена от електронното устройство за управление като заповед да изцеди докрай цялата мощност на двигателите и резкият скок наподобяваше влизане в устата на скоростта.
В такъв момент няма кой знае какво за гледане: всичко встрани принадлежи само на себе си и не се оставя да го разгледаш, платното на пътя се изправя, сякаш тръгнало на възбог, и ако дишаш неучестено, всъщност вдишваш от въздуха на километър назад, че и повече.
С крайчеца на окото си следях Рей, съюзен със скоростта, той най-сетне се успокояваше, светлият му профил бе застинал в пластична неподвижност, от устните му се отронваха тихи команди, сред които чух и своето име. Да съм поемел управлението, защото той щял да бъде зает след малко, щял да стреля, чуваш ли, Александър, поеми управлението.
— Голямо е разстоянието — казах.
Отговори ми точно както бе ми отговорил някога Яяуш в Мраморния каньон на Фелания:
— Малко е спрямо желанието ми да улуча.
Не винаги е възможно да се справиш с управлението на една кола и беше добре, дето нашата в критични мигове използваше правото си на пълна автономия и едностранни решения; малко смътно си представях потайните микролабораторийки в електрониката й, където се подлагаха на системна проверка движението и командите, тяхната съгласуваност или ужасяващата им несъвместимост, която би довела до неизбежна гибел. В тези случаи колата (по-точно шепата микропроцесори) поемаше управлението в електронните си ръце и вършеше каквото върши прилепът — не се блъскаше в изникналите ненадейно пред нея препятствия. Затова, макар и да закъсня командата, умното возило като прилеп се метна встрани и се размина с първото кълбо скитаща плазма.
Настигахме ги — все пак тяхната синя кола бе стандартна, открадната тук, на Земята, докато нашата, пригодена за тежката служба в Седми специален отдел, имаше цял списък от предимства, включително и скоростта.
Настигахме ги. Рей не стреляше заради Орасио Айрес, но феланците нямаше кого да пазят и изстрелите им преградиха автострадата със скитаща плазма като с мрежа. Не успях да реагирам, мълниеносното изместване на колата вдясно бе лично нейно решение, вляво прелетя люляково кълбо, и пак гъвкаво изплъзване, и още едно, после като метален стон се изтръгна гравитационният тласък, насочен надолу, и изхвърли колата на височина два метра — просто да завидиш на почти човешката преценка, че смъртоносните кълба се реят на около метър над пътя.
Колата им забави ход.
— Какво са решили…?
Чисто, и по осемте полоси ма автострадата ни помен от скитаща плазма, нашата кола се приземи и набра скорост, докато тяхната продължаваше да забавя ход, не можеше да им се отрече подчертано екекурзионната безгрижност, стори ми се дори, че вече различавах Айрес сред тримата не по превързаната глава, по чертите на лицето му съдех, че е той. Рязко подадох команда за спиране и тогава феланците ни показаха поредния си фокус… Светлосиньото на спрялата кола постепенно избледня, сякаш се преточи нагоре в синьото на небето и настрани в синьото на морето, и на автострадата остана онова нищо, което имаше формата на спомените ми за отвличанията — неопределената и неограничена форма на празното пространство.
Стопил се бе декорът, изпарила се бе последната фраза на артистите в неправдоподобния автостраден театър, но нямаше да им ръкопляскаме с Рей.
— Излиза, че освен персонални конгрегати феланците притежават и конгрегати с висока мощност.
Анализирайки следите, приборите показваха или глупост, или следващата, този път импресарска шега на феланците: колата им не беше спряла току-що, а преди повече от две минути, и беше заминала, и значи се получаваше солиден аванс от километри в тяхна полза.
— Абе аз на очите си ли да вярвам, или на тези машинарийки! — кипнах.