— И дори не пречи на прическата — заяви Рей, в началото обезпокоен, че „течният екран“ по някакъв начин ще сплеска русата му грива.
За социалната психология на инспектора, попаднал за пръв път на Фелания и имаш само предварителна представа за планетата — отначало глаголите на всичките му постъпки са непременно в страдателен залог, мислите му представляват бързосменящи се страдателни причастия и изходът от всичко това „страдателно“ е стъпване на оная психологическа плоскост, наречена мигновена емоционална адаптация, като с адапторите, естествено, отново се зае доктор Джатила.
За възможните действия на инспекторите в типичните ситуации, в които биха попаднали на Фелания, как да интерпретират точния образец на съответната социална група, как да не останат гости, неосведомени посетители, чужденци и как да приложат най-гъвкавите форми на участие или на съзнателно въздържане от участие в набора от планове примерно на гритнористите, анаболистите и другите там представители на престъпните конгрегации.
Още през зимата бяха решени проблемите с новите бойни костюми, като в ребуса на многобройните им защитни функции се включиха и каскадните преобразуватели и времетраенето на действието им практически стана неограничено, понеже енергията за излъчване на инфразвука се черпеше от най-малките температурни промени в атмосферата, както и от биомасата на хищника, доближил се до пострадалия инспектор; мощността на гравитарите се учетвори.
— Чудесно — резюмира Рей, — с двутонен удар ще нокаутирам и най-дебелия, и най-жизнения фелански игуанодонт!
През пролетта научният център на отдела синтезира актор-кислород, с една капсула, поставена под езика, инспекторът по желание би могъл да се откаже временно да диша атмосферен въздух (защита срещу тайнствения Б-вятър) или по желание да се разхожда цели два часа под вода. естествено, не с лекотата на риба, но и без да получи главоболие.
Накрая дойде въоръжаването с „надникване в паралелното бъдеще време“, което доктор Джатила разглеждаше като могъщо защитно средство и недоверието на инспекторите прие за краткотрайна логическа заблуда.
Скоро след експлозията в клиниката и след вмъкването на противника в отдела доктор Джатила предложи хипотеза за действието на конгрегата, шокираща с посоката си.
— Едва ли — не се съгласи Шетински, — винаги си излизал прав, но сега едва ли. За съжаление истината за конгрегата, нехипотетичната, беше във визиодиска на Орасио Айрес, обаче…
— Сигурен съм в хипотезата си.
— Отде на къде, да не си беседвал случайно с изобретателите или с производителите на конгрегата?
— Не е необходима подобна беседа. Некохерентността на нашите две цивилизации ми е достатъчна…
Този пореден спор се състоя в деня, когато Александър и Рей заминаха за Южните Карпати, в същия следобед пристигна изгоненият неотдавна журналист от Евровизията Умберто Соренти, ала сега бе приет радушно, дори прекалено радушно.
Шетински го подчерта с всичко:
— Дължа ви мек стол за сядане, хубаво кафе да се ободрите и голя-ямо извинение…
— О, защо? Професията ми предполага и бой по главата. Всъщност пак идвам с един въпрос. По какъв начин постигнахте — имам предвид и дванайсетте европейски отдела за защита — рязкото спадане на отвличанията? Аз си го обяснявам със забраната на фелански космически кораби да кацат на Земята, но как постигнахте това невъзможно нещо?
— Не казвам, че беше лесно. Лично на вас, в знак на потвърждение за симпатията ми към Умберто Соренти и брат му Кортас Соренти, ще се доверя при условие, което, вярвам, ще уважите в името на защитата на Земята. Условието е да не му се даде гласност.
Умберто Соренти кимна и прие едночасовата информация с неудържимия апетит на любопитния и с неизбежните въздишки, че тази великолепна схема на галактическа дипломация ще остане задълго скрита от обществеността, която според журналиста имаше многократно по-любопитни очи от неговите.
— А редките отвличания и сега се дължат на феланците, нали? Техните кораби увисват някъде край Слънчевата ни система, изпращат малки космоскафи, които се смесват с безбройните наши туристически космоскафи, и успяват да кацнат на Земята незабележими. Правилно ли е предположението ми, старши инспекторе?
Разделиха се съвсем приятелски, Шетински го изпрати с усмивка, последната усмивка за деня, защото след малко получи съобщения от Втори, Трети и Осми отдел. Там бяха убити няколко инспектори, и то на улицата. Последва обаждане от Шести отдел. От монитора го гледаше Норман Симонеску с онова сгърчване на лицето, което винаги имат вестителите на най-лошите новини и трагедии.