4.
След големи неуспехи виждам много неща мръснозелени и гадно оранжеви, знам, че е субективно, но за мен е така. Все си поглеждах гадно оранжевите нокти, когато се връщахме от Южните Карпати — не спасихме Орасио Айрес, загинаха девет души, не открихме визиодисковете с ценната и тъй нужна ни информация, намерените два непознати прибора у Марел и Палбито, вероятно персонални конгрегати, засега бяха тайна, тепърва специалисти с по-друга оптическа система на научно зрение щяха да предлагат и отхвърлят техническите версии на този машинен феномен; върнахме се късно вечерта в сряда, последваха няколко тежки денонощия, работехме до полуда, едничка неделната нощ не беше от калъпа на предишните — спах в къщи. Събуди ме сигналът за свръзка, екранът светна, на него светна лицето на Рей, кривеше се в многозначителни усмивки, явно гореше от нетърпение да сподели нещо с мен, но беше недопустимо (заради безопасността) да разменим дори дума. Накрая махна с ръка: хайде заспивай, утре ще ти разправям, пък на сутринта никакъв го нямаше в отдела.
Появи се към десет часа, ликуващ, тръскащ глава, сякаш излязъл от басейн с оптимистична вода.
— Идвам от научния център, трябва да ми завиждаш, изглежда, ме готвят за композитор. Цяла сутрин лежа и слушам музика, а доктор Джатила ми задава въпроси… Мен пита дали имам понятие за същността на явленията, които протичат в организма под въздействието на музикални изпълнения, представяш ли си?! — Изсмя се и побягна, бързал бил, на обед сме щели да се видим за повече.
В един часа се срещнахме в залата на дежурните инспектори тъкмо когато се опитвах да се свържа с Мартина. За разлика от сутринта Рей се държеше твърде сериозно, седна насреща ми и заразправя:
— Струва ми се, че ако доктор Джатила успее, и ние, разбира се, ако успеем, ще разполагаме с невероятно бърз и безотказен начин за свръзка помежду си. Ще бъдем независими от разстоянието, времето, капризите на апаратурата, „информационния фелански чадър“ и ще сме неподслушваеми, та дори да долепят уши до главите ни…
Предварително усещах, че разговорът с Мартина няма да е от радостните.
Погледът ми пошари из галата. Имаше петдесетина маси, разпръснати в необичаен ред случайно или по волята на дизайнера, решил много отдавна да ми въздействува потискащо. Потърсих какво още ме дразни и го открих.
Завесите на прозорците, тия платнени запрещения за светлината, висяха глупаво.
Познат колега мина, приказвайки гръмогласно, изкрещя някому „уха“, все едно че плесна с мокра длан по нашата маса, и аз несъзнателно избърсах лявата си буза от пръските. Трябва да се забранят възкликванията „уха“!
Обувките на Рей, черни и лъскави като остроноси бръмбари, почукваха под масата, естествено, за да ме дразнят.
Червената лампичка на апарата за свръзка, и тя ме нервираше — не лампичка, а възпалено око.
Най-сетне чух гласа на Мартина, беше разстроена, майка й се обадила от София, толкова сълзи, налагало се да иде да я поуспокои. Рей продължаваше, сякаш не говорех с Мартина.
— Музиката влияе на всички процеси в организма…
Никак не ми се щеше да се разделяме точно сега с Мартина, това се прокрадна в репликите ми, тя го долови, каза, че само за два-три дни, ще гледала да се върне колкото може по-скоро.
— …За ензимните реакции са характерни същите честоти, каквито и за слуха ни — от десет до двайсет хиляди херца…
Помолих я да замине утре сутринта, обаче Мартина ми напомни за какво отива, заради майка си, много била разтревожена майка й, невероятно малодушие я обхванало в последно време, говорела все за отвличанията, сънувала кошмари, че са отвлекли дъщеря й, не можеш да си представиш докъде е стигнала в тревогите си. Александър, чух как името ми трепна в устните на Мартина и тогава я посъветвах да накара родителите си да предприемат някакво по-дълго пътуване, новите места ще ги разсеят, ще ги успокоят, но тя ми отговори, че майка й направо е болна от „омагьосания кръг на дълга“, макар да няма такава болест в индекса на болестите, майка й страда от нея, настоява да дойде при дъщеря си, за да я пази, смята, че само тя е в състояние да я опази.
— …Съвместната работа на ензимите създава акустично поле в клетката, сборът на тези полета създава общото акустично поле на отделния орган…
Мартина захвана да ми разказва колко виновна се чувствувала майка й, стигала вече до опасни изказвания, че по-добре било сега въобще да не се раждат деца, и със сълзи молела Мартина да не й хрумне да забременее. Вметнах като реплика нещо неясно и шътнах на Рей, който си знаеше своето.
— …Всяка система на организма си има собствена музикална партитура, най-вече мозъкът, и моят, и твоят, и на доктор Джатила, и на Шетински… — Рей стана, вдигна ръка, помислих, че ще ми направи знак за извинение, задето ми пречи, но той, пълномощник на цялата гвардия дразнители наоколо, ме посочи с показалец и продължи: — Ти знаеш, че каналите, през които проникват необходимите за клетките йони, изпълняват ролята на резонатори, а тъй като клетката е заредена с потенциал около сто миливолта…