Изпращане на „тонограми“, наименованието, узряло в шегите на Рей, отначало подразни доктор Джатила с ненаучността си, ала след няколко дни и той, и Шетински вече ни изпращаха и получаваха от нас тонограми и терминът се узакони от само себе си.
По същото време в отдела, по коридорите и залите, започна да витае призрачно ситен прах, мъглява пелена, все материи, изпълващи секретните служби, когато плъзне мълва, че се осъществява някакъв тайнствен проект. Имаше ли го, нямаше ли го, но (клетките на тайнственото се размножават чрез делене) скоро всички инспектори си внушиха, че такъв проект има. Естествено, Рей не издържа, при поредното упражнение за свръзка ми изпрати уж нищо незначеща тонограма:
„Силен аромат на рози…“
— Какво ти предаде Рей? — попита доктор Джатила.
— Силен аромат на рози.
Нито черта не трепна на лицето му, не реагира кой знае как и на последвалата тонограма от мен към Рей:
„Не крещи като ерихонска тръба…“
Не реагира, но доста бързо приключи упражнението, за днес стига, момчета, благодаря ви, и след минута беше при Шетински.
— Досещат се за проекта „Ерихонска роза“.
— Изключено. Знаем само аз и ти… Освен твоите асистенти да са подушили нещичко, да са стигнали до съответните изводи от специфичните изследвания…
— Едва ли, изследванията протичат под егидата на другите проекти.
— Няколко пъти се връщам на този въпрос, Едуард, обещавам — за последен път. Не е ли редно в края на краищата да ги посветим в тайните на „Ерихонска роза“?
— Караш ме отново да споря със себе си и да се убеждавам, че постъпвам правилно… — Доктор Джатила замълча, стана, разпери ръце, сякаш се намираше в тъмен коридор и можеше да направи крачка напред само като опипваше стените вляво и вдясно. — Категоричен отговор, че решението ми е правилно или неправилно, не съм в състояние да дам. Дори времето, чиято категоричност е неоспорима, би почакало с отговора си, не смяташ ли? Виж, ако обстоятелствата бяха други, ако на планетата цареше пълно спокойствие, тогава — да, но сега намирам разговорите на тази тема за неблагоразумия, все едно да им заявя, че ще получат нов щит, и те, без да искат дори, ще забравят най-сигурния щит, даден им от природата — инстинкта за самосъхранение. Достатъчно е да вземем за пример двамата: Рей е уникален венец на безгрижие за собствения си живот, Александър е демонстративно презрение към всякакъв вид и род опасности, пък и останалите инспектори, що се отнася до предпазливостта, не са по-свестни. Да не забравяме и следното: проектът „Ерихонска роза“ не е лишен от ахилесова пета, но по-важно от това е психологическият шок, който неминуемо ще изживеят, запознавайки се със същността на проекта. Че да свикнеш с подобна мисъл са потребни месеци, а за Фелання заминаваме след… колко дни?
— Скоро.
— Какво разбираш под „скоро“? Трябва ми поне още месец да поработя с инспекторите. Рей не владее до съвършенство транспозицията в паралелно време, а на Александър тонограмите са прекалено къси.
— Не ми се вярва да имаш месец на разположение, зависи… впрочем, щом групата Рей и Александър не е готова, ще изпратим дублиращата.
Следобед всезнаещият Рей ме спипа в коридорите на отдела.
— Една радостна вест: ако не си стегнеш музикалните таланти, ще останеш да блееш на Земята!
Знаех не по-малко от нето, доктор Джатила ми бе намекнал.
— И ти няма да видиш Фелания, ако не си стегнеш мозъчето да надзърва в паралелно време!
На Рей това му стигаше, за да не млъкне (в този силно дъждовен следобед остроумието му също шуртеше и не секваше).
Сигурно е казано или помислено от някого, че приближаването може да се разглежда като разстоянието между отливането и преглъщането на глътка вода — аз поне така усещах приближаването, Шетински не изтърваше и дума, обаче усещах скорошното заминаване, то охлаждаше езика и небцето ми, оставаше съвсем малко, за да преглътна тая студена глътка.
Първият сигнал беше пристигането на един инспектор от Трети специален отдел, риж в косата и брадата; Ленар, както се представи, издънка, а по моему чепат клон, проточил се до наши дни от дървото на древните викинги. Та викингът Ленар (произходът му обясняваше как е оцелял толкова месеци в Ектополис, столица хем на Фелания, хем на консулската полиция и конгрегациите) донесе сума ценни сведения за живота и законите там, ама че закончета имаха, и три идентификационни жетона, нееластични квадратчета от металокерамика — фелански документи за самоличност, — обясни, че с тях трима от нашите инспектори щели веднага да си осигурят легалност и достъп до обществени места, накрая стовари на бюрото на Шетински голяма чанта, пълна с пачки фелански банкноти.