Влезе безшумно — мъж на неопределена възраст, с неопределени жестове, с неопределени посоки на погледа (но не както при разногледите), — щом в залата осъзнаха присъствието му, няколко чаши паднаха от масата и се строшиха с отчайващ режещ звън, трябва да бяха паднали сами, тъй като всякакво движение на ръце и тела бе спряло и чакаше какво ще се случи.
Ларви, мишки, помисли Грит Нори, горките, няма къде да се дянат, мишите дупки на страха са толкова по-малко от страхливците.
С една безжизнена мудност той протегна неопределено ръка към някакъв образ във въздуха или в дима и присъствуващите се усетиха като след студено ръкостискане и настъпи тишина, в която той помоли за тишина, понеже не можел да се надвиква с шума, и тогава поне сто хиляди алвеоли в дробовете на тоя и оня спряха рефлекторното си свиване и разпускане, за да секне неприятното свистене в залата. Поиска да разбере за какао става дума, макар да знаеше за какво, от снощи бе наблюдавал на мониторите в кабинета си как висшият ешелон на властта тъпче на място и не го бива да реши тъй простата задача да се изличат от Фелания осемте души, спуснати с чужди космоскафи, четири двойки в четири региона, и щом е така, защо се усложняват нещата, четирима от вас да оглавят ликвидаторските групи и да приключат с тая история веднага, ти и ти, ти и ти — Грит Нори неопределено посочи към присъствуващите и четирима откриха себе си в посочените, станаха, без да знаят какво веднага трябва да направят, залюшкаха се като несръчно омотани около върлини одеяла, но заповедта бе вече влязла в сила и след ден докладваха за ликвидирането на двамата в региона Тали, открили ги регистрирани в малък хотел със стари идентификационни жетони, следващите двама застреляли при опита им да проникнат в засекретената зона в планините на Зепинския регион. И толкова, докладите секнаха, в Адинския регион, където безспорно се бе приземил чужд космоскаф, ликвидаторските групи нямаха успех въпреки системно организираните капани — в продължение на няколко дни в региона не спря да духа Б-вятър, претърсваха джобовете и дрехите на падналите по улиците хора, но не намериха нищо подозрително и разобличаващо. Неуспех и в столицата: присъствието на двама в Ектополис, под самия му пестник (готов да се стовари с трясък и да размаже, а нямаше кого), ядоса Грит Нори, неговият неопределен като на самата съдба пръст посочи едного, качващ се по бялото мраморно стълбище на правителствената резиденция.
— Ти ли отговаряше за ликвидирането на шпионите в столицата?
Лекарят усети страха, знаеше, че един ден ще го усети, но колко по-тихо звучи думата страх в бъдеще време, докато сега заглушаваше всичко, и отговора му:
— Не, ваше превъзходителство, аз съм от Министерството на здравното обслужване. Едва ли бих могъл да бъда полезен…
— Защо не? Носят се слухове, че вие, лекарите, ликвидирате човек наполовина, на четвъртина, на осмина. Какво ти пречи да ликвидираш някакви си шпиони нацяло? — измърмори с презрение, заслиза по стълбището, седемдесет и осем стъпала, когато ги преброи и се озова на изхода, там, на бялата мраморна площадка, лежеше лекарят, ами че той се подхлъзна отгоре, ваше превъзходителство, случват се нещастия, и негово превъзходителство кимна, че да, случват се, но нека измият площадката.
В сряда нареди да дойде при него Соши, леЙтенантът от Военното разследване влезе в кабинета спокойно, винаги влизаше като напомпан със спокойствие, ала не беше поза, не беше огледално обърнато състояние на неспокойствието, а естествен начин да гледа, без да примигва, да диша спокойно, да говори логично, с равен глас и това озадачаваше Грит Нори. Озадачаващ бе и фактът, че лейтенант Соши вече шест пъти отказваше повишаване в чин с необичайното обяснение: аз съм детектив, нужно ми е спокойствие.
— Лейтенант, доста си се променил във физиономията, едва те познах. Все едно, слушай, лейтенант, ако ти се случи да останеш в столицата без идентификационен жетон, къде би се укрил от полицията, докато уредиш въпроса?
— На пристанището.
— И аз така щях да направя.