Аз можех и чаках, за тях нямаше изключение и други форми на дишане, престанаха да ме чакат, дотътриха контейнера до ръба на канала и от него с неохотен плясък към дъното се гмурна тежък куб, излят от силиманит, и колко лаконичен отговор получих, обследвайки шестте му стени — вътре бе заключена биомаса, трупът трябва да е бил зациментиран съвсем наскоро, ако съдех по активността на биоиндикатора. Потвърждаваха се думите на Орасио Айрес, че конгрегациите се отървават от труповете, като ги закотвят навсякъде, стига да има три-четири стъпки вода.
Този опит да ме премахнат беше несъмнено случаен, влизаше в сюжета на феланските кошмари и нищо повече, но още същия ден забелязах няколко анаболисти, сякаш извираха от сенките и потъваха в най-неочаквани ъгли, едно полутайно, полуневидимо движение на същества, обучени да търсят.
Знаех кого търсят.
3.
Трябва да е било ужасно трудно, но Рей намери, с тонограма ми съобщи, че е намерил идентификационен жетон за мен, чудесно, омръзна ми да се клатушкам по доковете под вцепенените погледи на мяркащите се тук и там анаболисти, скорострелни като излишни мисли, потайно множество, за което всеки би могъл да бъде търсеният, а в някой лош час — и самият аз.
С Рей не биваше да се срещаме, той ми обясни къде ще намеря жетона.
Редом с пристанището върху широката мръсна пясъчна ивица се простираше невероятен битпазар, където всичко се продаваше, включително и което съвсем не беше за продан, бях минавал два-три пъти и имах впечатление. Скупчени, шумът и виковете висяха като жалостив рев на игуанодонт, който жив деряха насред пазара.
По сергиите, изядени от солта и пясъка, бяха струпани зеленчуци, неизвестни за мен по форма и вкус плодове (продавачите се надвикваха, че от Южния континент са докарани, прясна стока), примитивни машини и апарати, хербарии, птици, подобни на папагали, стени за сглобяване на стаи, направени от пресован картон, воняща риба, нямаше да се учудя, ако се продаваше и сметта, изметена тая сутрин изпод леглата.
Откъм страната на автострадата, минаваща покрай пазара, в една порутена стена Рей бе оставил идентификационния жетон.
Просто пътьом щях да го измъкна от цепнатината на зида — тъй ми обясни.
Избрах да отида на пазара час преди настъпването на преднощта, когато навалицата беше все още достатъчна, но не така гъста, че да не забележа евентуалните наблюдатели.
Разсеяно се провирах между сергиите, на стотици метра от мястото ме спря тонограмата, сякаш Рей се наведе над ухото ми и настъпи опасна тишина, по която — имах чувството — толкова погледи се плъзнаха от тълпата към мен, понеже Рей шепнеше:
„Тайникът е нод наблюдение. И днес няма да си вземеш душ…“
И през следващите дни не ми бе съдено това удоволствие, отвори ми се неочаквано важна работа. Рей ме насочи към казиното, в поредица тонограми ми описа външността на мъжа, с когото непременно трябвало да вляза в контакт (много по-късно щях да науча какво е коствало на Рей да се добере до тези сведения). Последното му съобщение гласеше: „Хвани заека, ще бъде от полза, заекът посещава казиното следобед…“
Аз и преди се навъртах там, защото беше бяло и тихо, с полегат, сякаш завинаги задрямал покрив — казиното наистина стоеше като бяло и тихо петно върху наситеномръсната и шумна картина на пристанището, — дори на паркинга около казиното беше тихо въпреки постоянно спиращите и тръгващи коли; тук се отморявах от грозотията на доковете, наблюдавах, чаках, все около паркинга, тая последна граница, до която смеех да се доближа, по-нататък благоразумието не ми позволяваше да пристъпя и крачка.
Посетителите на казиното слизаха от колите си с победоносно плющене на вратите, със спокойни и уверени лица, виждаше се как блестящото фоайе ги задържа за кратко, само докато асансьорът ги издигне до терасата, светеща в зелено от подкастрените кълбовидно декоративни храсти.
На два пъти зърнах нашия човек, но и двата пъти с някакви типове, бих нарушил гангстерската етикеция, ако се приближах и го дръпнех настрани: хайде да се запознаем!
Времето минаваше и нищо, докато в деня на принудителното ми къпане в блатото на халето и появата на анаболистите безнадеждното протакане се скъса по най-благоприятния за мен начин.