От Адинския регион бил, от тамошната конгрегация, специализирана за търговия с анаболни стероиди и стимуланти, шефът го пратил да донесе стоката в Ектополис, и така нататък. Рей се съмняваше, лъжеш, драги, лъжеш, провери идентификационния му жетон и машинално го пусна в джоба си, но собственикът не забеляза, кой да ти мисли за жетони при тая бъркотия; макар лице в лице и очи в очи, всички посоки за него бяха надолу, а за Рей нагоре, двамата в момента представляваха куриозен символ и алегория на противоположно мислене и взаимна ненавист.
Все пак джебчията се опита да го умилостиви. Направи няколко спънати крачки по тавана, движейки се като човек, забравил тайните на ходилата, глезените и коленете си.
— Вие, господине, от ФАИ или от гритнористите сте? Или от Военното разследване?
Рей избра най-могъщата институция:
— От Военното разследване. И предай на шефа си да не изпраща стока тук до второ нареждане. Ясно?
— Ще бъде изпълнено. Кълна се в небето!
Светотатствена клетва — вдигнал очи към небето, той фактически се закле в мръсния под на мръсното мазе. Да върви по дяволите, на Рей не му трябваше повече, излизайки от мазето, изключи гравитарите и чу сгромолясването на всички боклуци от тавана, представи си колко прах се е вдигнал, но му беше все едно. Потърси тъмната закрила на друг подобен вход, на друго подобно мазе и на съседната улица ги намери.
Тук на спокойствие с помощта на микрокомпютър разчете идентификационния жетон на джебчията: Флип Инсоун, Адински регион, имаше и тънка вълнообразна ивичка — звукозапис на гласа му (значи това беше новото в новите жетони). Рей изтри внимателно ивичката, включи на запис, произнесе ясно новото си име и лазерният писец безпогрешно изгравира характеристиката на гласа му; толкова засега, хайде, Флип, да се прибираме. Колата въпреки опасенията му го чакаше, а пред хотела, сякаш имаха уговорена среща, към него пъргаво се приближи същият анаболист, с когото говориха сутринта.
— Увери ли се, че „Ектополис — юг“ е по-скапан от нашия хотел?
— Уверих се.
Анаболистът се засмя, очите му по детски светнаха и той предложи:
— Да поиграем билярд? Или нещо друго?
— Тъкмо щях да ти предложа да поиграем билярд.
— Харесваш ми. Аз съм Кин Бово. А ти?
Бяха на крачка от компютъра на входа, усети как напрежението на приливи прииждаше в ръцете му, за проклетия транспозиция в паралелно време не се получаваше, не виждаше какво ще се случи в следващата минута, а Кин Бово бърбореше, буташе го приятелски по гърба: мушкай жетона в компютъра, че да вървим да играем…
Ако билярдът стане сега — помисли Рей, — то билярдните топки ще са ни повече, ни по-малко от плазмени изстрели…
— Флип Инсоун — произнесе, пускайки жетона в компютъра.
Вратата послушно се отвори, чакам те в игралния салон, подметна Кин Бово, а Рей, преобразен в пътник, се насочи към рецепцията. придирчив, капризен до безобразие гост на хотела, комуто дълго не успяха да угодят с апартамента, с етажа, с изгледа от терасата, търсеше какво друго не му допада, доста предизвикателно се заигра с опасността като със стъклена чаша, подхвърляше я нагоре, зажумяваше и уверено я чакаше да тупне на протегнатата му длан, а не на пода.
Може би имаше нужда от тази последна усмивка — следващите дни донесоха умора, феланските дни притежаваха самобитната структура да изморяват още от сутринта.
Първото денонощие посвети на хотела, изучи го от покрива до долу, до гаражите, мотаеше се безгрижно, тикаше се в очите на обслужващия персонал и на анаболистите, редно беше да го запомнят и да престанат да го следят с подозрение, на два пъти игра билярд с Кин Бово, посреднощ се разходи по стълбите до партера, където влизането в огромното фоайе напомняше влизане в пухена възглавница — гласовете, стъпките, погледите се омекотяваха от дебелите килими и ненатрапчивото осветление, премногото огледала бяха сякаш поставени в рамки правоъгълни дупки към съседни помещения, в които се правеха обърнати движения със същия смисъл като на тукашните; и най-важното за Рей — десетки автомати за свръзка, до всеки от тях имаше дебел индекс-указател в метална подвързия, досущ затиснат между два никелирани подноса.