— Къде там?
— Не се подигравайте, вие знаете — където правят ония сеанси, а после в главата ми бръмчи…
— Сигурен ли си, че си роден в Ектополис?
— Не, господине, ще казвам, че съм роден където вие наредите.
— Слушай, момче, искам да си спомниш кой си, как се казваш…
— Невъзможно, вие знаете, че е невъзможно. Ако наистина сте толкова добър, както твърдите, защо не ме пуснете? Всички се радват на Б-вятъра, пък ние тук си дрънкаме за нищо. Пускате ли ме, да си вървя ли?
Надигна се от пейката, първо бавно, заднишком отстъпи, изведнъж побягна. Рей го проследи с поглед как търчи през храстите натам, към поляните и алеите, за да се гмурне в желаното безсъзнание и да се блъска в меките му ъгли, от които не остават синини и други белези.
Обзърна още веднъж картината в парка; сгърчени тела, изкривени, свити, счупени — подобия на нечетливи букви, изписани от ръката на луд калиграф, решил да надраска цялата планета.
Същия ден изпрати тонограма на Шетински, получи тонограма от Александър, най-сетне се бе свързал със заека, представил се за Атулио Понсиано, бандит от глава до пети, но дано свърши работа, така каза Александър. Предупреди го да внимава, а беше редно и себе си да предупреди,
Излизайки от хотела, се сблъска с Кин Бово, съсредоточеност, напрегнатост, очи, изяждащи всичко наоколо, това би трябвало да озадачи Рей, но не, отдавна бе приел анаболиста като ненормална дреха с пет-шест лица и с пет-шест хастара, показваща се ту такава, ту инаква, а сега, че беше инаква, Рей не обърна внимание.
Взе метрото, за кой ли път вече изучаваше станциите, начините да напусне вагона в движение, ако му се наложеше, и отново установи, че е невъзможно — остроносият влак се носеше в тесен тунел, хлъзгаше се плътно като шпага в тясна ножница и само на едно място, под площад „Арта“, имаше по-бавен пасаж, защото тунелът се врязваше в естествена подземна кухина и влакът полека преминаваше над тъмно езеро. Дано не ми се налага да се къпя тук, сигурно е адски студено, пожела си.
Преди повече от час за него като за неизвестния Втори говореха в кабинета на Грит Нори.
— Смятам, че го открихме, ваше превъзходителство — докладваше лейтенант Соши. Не приличаше на доклад на ревностен служител заради белезникавата монотонност на гласа му, идваща от спокойно подрежданите думи. Подреждаше ги, сякаш бяха изгорели кибритени клечки, от които вече не се нуждаеше. — От хотел „Ектополис — север“ съобщиха за изчезнал служебен жетон и значи…
— Без подробности, лейтенант. Щом е в хотела, арестувайте го. Той ще ни докара и партньора си. Действувайте.
С приближаването си към хотела Рей усети неясна настръхналост, още в страничната алея се мяркаха анаболисти, и на широката площадка пред паркинга, между колите, по ъглите на трите улици, водещи насам, тази тържествена манифестация едва ли е в моя чест, отхвърли съмненията си и застана пред компютъра на входа. Вкара жетона в контролното отверстие, произнесе името си и влезе безпрепятствено в хотела, момчето, което обслужваше асансьора му се оплака:
— Тия от Военното разследване щъкат из целия хотел и проверяват жетоните на персонала. Търсели някакъв шпионин от Нелур, ако е тук, утре непременно ще го хванат.
— Защо чак утре, може и днес.
— Не. Чак утре ще бъде включена блокер-системата на входа. Чичо ми, той работи долу в пералнята, ми обясни, че блокер-системата нямала грешка, обследвала човека по три показателя: дали в организма му са настъпили изменения под въздействието на Б-вятъра, преднощта и от стромафазовите ракети. Ние, феланците, сме белязани с всичко това, докато шпионинът е бистър като стъкълце — ще го пипнат.
— Добре де — смени темата Рей, — както те гледам, си хлапе още, не те ли е страх, че някой може…
Уроците по нещастие, кой знае защо, са по-добри и по-бързи учители, нищо че са сравнително по-редки от другите.
— Какво? Да ме отвлече? Нее… — Момчето запретна маншета на левия си ръкав и оголи китката си, вензелът на татуирания индекс 100-S перна Рей през очите. — Аз съм сто процента стерилен, никому не трябвам. Чичо разправя, че стерилността се лекувала, не напълно, но донякъде успявали, само дето било доста скъпо. Като порасна, ще се лекувам, тогава и индекса ми ще сменят, ще стане например 92-S. Господине, вие чували ли сте за такова лечение, или чичо ме лъже?
5.
Иди, че го разбери: през целия си живот е изключено да влезеш в стая, където всичкият въздух, сгъстен на топка, лежи в ъгъла, а всъщност такова явление теоретически е възможно и нищо чудно поне веднъж да го е имало в твоята стая точно в пет часа следобед, пък ти за проклетия си се прибрал в къщи минута по-късно. А на мен ме се случи, искам да кажа, че ми се случи най-невероятното.