Неудържимо плямпало беше Атулио Понсиано, но тъкмо нескончаемото му плямпане ме заведе отвъд билионите комбинации на случайностите, отвъд преплитането на билионите житейски нишки, линии, точки, възли, заведе ме до възможността чрез него да открия Тереза и Ирене, жената и дъщерята на Януш Ружевич. Как освен със случайността — да си обясня, че от цивилизацията на цяла планета налетях точно на който ми трябваше? Може би, в това най-вече вярвах, от думата, дадена някога на Януш, да се погрижа за Тереза и Ирене, от думата на обещанието тогава се е излъчила неизучена и неизследвана още енергия, и тя бавно, методично и неотклонно се е концентрирала така, че пътищата ни с Атулио Понсиано да се пресекат.
Още там, в парка край казиното, след като дойде на себе си от преднощта, Атулио отвори уста и имах чувството, че въобще няма да я затвори, още там заяви колко лесно щял да ме снабди с идентификационен жетон и на часа го направи, отидохме в ателието на някакъв художник, ала зад платната (завършени и незавършени, но във всички случаи непечеливши лотарийни билети в двупосочната лотария на таланта и бездарността) се вършеше друго, записаха гласа ми, гравираха го върху жетона и ей ме на с редовен документ. Не било скъпо, какво представлявали 820 фелана, сравнени със спокойствието, с възможността да се настаня в хотел, да се окъпя, заприличал си на плашило, изровено от бунището, повярвай ми, Алекс, и тутакси започна да се вайка, че няколко дни ще останем в третокласен хотел, но нищо, щели да видят келешите им с келеши на какво са способни Атулио и Алекс.
Прекалено смело го наричаха третокласен хотел, беше по-скоро дълга галерия, разграфена на стаи със стени от шуплест материал, навярно мухите летяха безпрепятствено през тях, ала на нашите фалшиви жетони по-луксозно заведение не се полагаше. Леглата плачеха когато лягахме, от завивките — общо взето, чисти — лъхаше на мрачна тайнственост, сякаш бяха прани и сушени в джунглата. Масичката имаше склонността да се овлажнява от само себе си, чудех се как не тревясваше, за сметка на това от килима на пода извираха стълбчета сух прах, и то на места, по които завчера някой бе стъпвал. Оставях Атулио да ръмжи ежеминутно: ужасен хотел!
Лицето му бе обрамчено с мека черна брада, имаше навик, когато говори, да я търка с длан ту така, ту иначе, къдреше я, правеше я на вълни, чорлеше я и приличаше, че непрекъснато се сапунисва с черен сапун, обаче в многотията на приказките не му оставаше време да изтрие черната пяна от лицето си. И продължаваше напевно да реди псалми за себе си: много го бивало в занаята, затова не се тикал в разните му там конгрегации, самичък обичал да работи и дори с брат си не влизал в комбина, ама как, не ми бил разказвал за брат си, за Кари, о, страшна откачалка, също професионалист и смелчага, макар че нямало защо да ме лъже, Кари си бил некадърник, от тия, дето често тъпеели и се бръснели с дръжката на самобръсначката или сърбали супа с вилица, горкия Кари, като едното нищо можело да го убедиш, че ако погали един фелан хиляда пъти, той ще се превърне в хиляда фелана, загубен човек. Обаче не ставало дума за Кари, а за него, за Атулио, от друго тесто бил жив-живеничък компютър, знаел, че банкнотите не падат между дъждовните капки, изстрелите не били дъжд, нали, не се гнусял и не подбирал работата, вярно, мразел ликвидаторите — платени убийци, но какво от това, трябва ли да се яде, трябва, завчера му дали поръчка да ликвидира едного, страшен бил, четири пъти се измъквал от ликвидаторите и накрая решили да пуснат подире му Понсиано, сега, Алекс, двамата ще пречукаме оня глупак, кой му е крив, че се занимава с памфлети, сам си е подписал присъдата, не е ли така? Работицата не била дърводелска, ха-ха, ама сме щели да нарендосаме като стружки цяла камара чиста пара и тогава, ха-ха!
— Какво? — попитах.
— Аз ли? Ще си купя млада женичка без татуировка на китката — рече, скришом погледна индекса за стерилност на своята китка и побърза да смъкне ръкава надолу. Отплесна се за пазарите на Фелания въобще, за йените, за методите на проверка на стерилността, за подправката на годините върху жетоните, по-младото вървяло по-скъпо. — Не може да не си чувал, Алекс, че от Земята пристига най-качествената стока, гритнористите и ФАИ мъкнат и от други планети, но се различават външно, антропологически недоразумения, нали знаеш. А, не, ще си изпипам работата, не като оная откачалка брат ми, миналата година си купи жена, държа я заключена, защото още не беше напълно адаптирана, Кари си е виновен, само на три сеанса я заведе в лабораторията за транссубстанциация, а трябваше поне девет сеанса, нали ти разправям, Алекс, завеян човек е Кари, некадърник — от къщи му избяга жената! А ти ще си купиш ли?