— Добре, лейтенанте, значи сме двамата най-уединени в цялата Галактика, хвали се спокойно тогава.
— За хвалене няма.
За кой ли път подразнен от нескончаемото спокойствие на лейтенанта, Грит Нори се насили да изобрази иронична усмивка, но се отказа и почти с тропическа леност и безразличие произнесе:
— Закъсняхте, тъй ли?
— Действувахме последователно, ваше превъзходителство, установихме, че взривената кола при казиното е била собственост на някой си Атулио Понсиано, прави впечатление, че той не е пострадал и че експлозията е предизвикана дистанционно, което не му е по силите, затова не изключвам намесата на Първи. Вчера в предградията открихме хотела, където са били настанени същият Атулио Понсиано и неизвестният Алекс Шетин — предполагам, търсеният Първи. Напуснали са вчера, а снощи от паркинга на „Ектополис — север“ те най-демонстративно откраднали кола, завързала се престрелка, но двамата успели да се измъкнат на автострадата за Адинския регион, тук следите им се губят, понеже колата е изоставена. Продължили са с друга кола…
Грит Нори кимна, погледът му с интерес обиколи ефим-залата: овална форма, сякаш бяха в центъра на параболично яйце, подът леко вибрираше и присветваше, някъде отдолу вероятно се размахваха електронни секири, отсичащи главите на всяка дума и звук. Така си го представи и беззвучно хихикна, несъзнателно предпазвайки подигравателния си смях от обезглавяване.
— Потвърждава се моята версия — шпионите са от Нелур, интересуват ги ракетните бази в Адинския регион и натам се насочват.
— Ще си позволя да ви противореча, ваше превъзходителство, по-вероятно е изпратените да са от Земята.
— Заради ония деца? Заради някакви си десет хиляди, отвлечени от конгрегациите? Че коя цивилизация, и най-разточителната, ще си позволи да прахосва хора и пари за една милионна част от себе си? Аз не бих го направил. Все едно да се затърча до другия край на Галактиката, защото са ми откраднали половин косъмче от брадата! Не върви по погрешна следа, лейтенант. Какво стана с разследването в „Ектополис — север“?
— Блокер-системата не идентифицира нито един човек, който да не е феланец. Но това нищо не означава — всеки ден в хотела се настаняват и си отиват по триста души. Навярно Втори е открил блокер-системата и е побързал да изчезне…
— …по посока на Адинския регион, накъдето е отпрашил и Първи. Вдигнете тамошните служби на крак и изпратете още хора.
— Колата на Първи е изоствена на десет мили от разклонението към Зеполис. Атулио Понсиано е от Зеполис.
Настъпи пауза. Инатът на ларвата, когато носи ревностно службата си, винаги се маскира като преданост към делото, помисли Грит Нори и гласно додаде:
— Добре, дръжте под око и Зеполис. Най-сетне установихте ли как се свързват помежду си? Оставам с впечатление, лейтенант, че щом по никой канал за свръзка не ги засичате, те просто си разменят информация с флагчета от прозорците и служителите от Военното разследване ги виждат, но смятат, че някой забърсва стъклата.
— Следим и интерференционните изменения на магнитните силови линии на планетата, обаче не използват никое от известните ни комуникативни средства.
— В такъв случай се постарайте поне единия да заловите жив, за да ви разясни, ако е в добро настроение, неизвестните ви комуникативни средства.
2.
Увертюрата на една гонка е винаги безформен блок, създаден от толкова неснаждащи се и противоположни елементи: с каква кола бягаш, кой те гони, неизвестните посоки пред теб, навалицата от хора и коли, нямащи си понятие за подхванатата игра, и така, ръководени от собствените си намерения, пречат и задръстват пътя за отстъпление, острите гърчове на завоите и десетките улици, по които трябва да се провираш и да проправяш пъртина, а преследвачите използват твоята диря и стрелят по почти неподвижна мишена, защото бясната скорост на колите — на преследваните и на преследвачите — осигурява тая почти неподвижност.
Изблъсках Атулио от пулта за управление (бих го изблъскал и от колата заради идиотщината му, глупакът от първо действие не се преражда в умника от второ действие), врязах се в потока коли, оттук натъй движението обещаваше да става все по-непредвидимо, мощността на двигателя ни даде известно предимство още в началото, две-три точни попадения близнаха покрива, виж, чедо, крещеше Атулио, ами че ние сме бронирани! Нямах повод за радване, собственик на бронирана кола можеше да бъде само някоя конгрегация, ще ни гонят, докато улиците се уморят да ни гледат, помислих си и свих рязко вдясно, после вече свивах непрекъснато, завои вляво и вдясно толкова пъти, докато им загубих хронологията, важно беше да се измъкнем извън града.