Долу се виждаше паркингът пред хотела, смешно малък от тази височина, встрани оставаше тъмното петно на неголяма градина. Там беше по-разумно, Рей се надвеси над бездната, сякаш се вслушваше, бездните — знае се — всякога шепнат глаголи и предположения с неизяснена модалност, преди да полетиш в тях, и скочи, надявайки се, че цялата охрана е ангажирана с проверката и няма кой да дебне из храсталаците.
Гравитарите меко го приземиха в тясна алея, едва направил крачка и срещу него пъкна анаболист.
— Ей ти, откъде се взе? От небето ли падна?
Оскъдна светлина се процеждаше през листата, съюзничеството на полумрака, помисли Рей и отвърна:
— Нее… Паднах от дървото, нощем спя в клоните и понякога — туп — долу.
Стояха в удовлетворяваща и двамата близост, тялото на гиганта се напрегна, все още не посягаше към оръжието, но за това нямаше да са му потребни много части от секундата.
— Какви ги бръщолевиш? На кой клон спиш, маймуно?
— Ей на онзи… — Нареченият маймуна вдигна ръка, за да му посочи клона.
2.
Дълго забраняваните, а сетне изведнъж разрешени срещи претопяват неочакваността в удвоена радост.
Гласът на Рей пееше като от ехтящ кристален глобус, тия големи струпвания на интонации изразяваха неговата несдържана радост, че ще се срещнем, да, щели сме да се видим очи в очи, Шетияски разрешил, смая ме способността му да предаде толкова дълга тонограма — успя дори да уточни с подробности мястото и часа на срешата…
Щях да пътувам с метрото по линията „Егло“ и можех да се кача от станция „Пристанище“ или от следващата, анализът на предпазните мерки (да не повлека някого по петите си) не ми отне много време и побързах да се смеся с тълпите на станция „Пристанище“. Тук въздухът не биваше да се нарича спарен, той просто течеше на вадички от високия потон и капеше по главите, раменете, болезнено тежко се дишаше, ризите, шапките, лицата, ръцете на чакащите бяха мокри, всички приличаха на изплували от залива на пристанището, приличаха на потънали във влажен размисъл.
Мотах се дълго по станцията, идваха претъпкани влакове, нямаха норма за плътност, пътниците вътре сякаш бяха умрели прави, притиснати един до друг, а към вратите по тесен проход се понасяха качващите се — същинско подобие на конвейерна лента, която подава разнокалибрени бутилки в някакъв бездънен склад, — стотици успяваха да влязат, да се долепят до съседа пред себе си и може би слепената човешка маса представляваше един-единствен пътник, накълцан на вагони.
Мотах се по перона, докато се уверих, че за никой страничен наблюдател, любопитен или съгледвач, не бях повече от нагизнало в пот и мокър въздух човешко парцалче, както всички наоколо, блъскано, качено и пресовано в десети вагон, последният вагон повече ме устройваше, и след двайсетина минути слязох на станция „Централна“.
По същество централната станция на линия „Егло“ беше град под града, умалена сянка на столицата отгоре, пренесена все пак в неразумно раздут мащаб, щом освен алеите с храсти, градинските пейки, ресторантите, магазините, двупосочното движение на леки транспортни средства се срещаха и амбулантни търговци, продаващи малки балончета с кислород, защото в газовата атмосфера, запълваща незапълнените малки пространства на станцията, кислородните молекули сигурно лесно можеха да се преброят.
Рей ме чакаше с нетърпение, същият си беше, сияеше, побутна ме да седнем на пейката в една алея, държеше се свойски в този чужд свят, само дето разказваше в скороговорка заради огромната информация, която трябваше да ми предаде, и научих, че Тереза и Ирене са на път за Земята, знаеше колко е важно за мен и първо това ми съобщи, но някак подозрително кратко, и подхвана да се вайка за патилата си с памфлетиста, как Вилония, упорит като бизон в началото, накрая му повярвал и с удоволствие се съгласил да отлети за Земята. И тутакси мина на Шетински и доктор Джатила, ами да, видели се на живо, те кацнали с космоскаф, цели два часа били заедно, сега съм щял да чуя много важни новини…
— Чакай — прекъснах го, — имам чувството, че не всичко е наред с Тереза и Ирене, познаваме се, Рей, почнеш ли да говориш сякаш четеш бележките по белите полета на страниците, а не текста…