— Транссубстанциация… подсказва ли ти нещо този термин?
— Разправяй!
Лекото трепване на лицето му не беше вътрешно смущение, а по-скоро болезнена молба.
— После, Александър… — Направи усилие над себе си и пак смени темата: — Какво стана с теб в оная квартира?
— Излезе прав, Военното разследване е било по петите ми, през нощта Атулио и Кари се опитаха да ме заловят…
— Братята?! Едва ли. Инициативата да стрелят по теб с парализиращи заряди си е била тяхна, просто са искали да ти пипнат паричките. Сигурен съм, че Военното разследване е поставило друга задача на Атулио и Кари, обаче…
— Обаче ме изтърваха.
— Да се надяваме… Шетински ми каза, че групите в Зепинския регион и в региона Тали са били разкрити още при кацането, нашите ги прибрали и ги върнали на Земята.
— Момент — прекъснах го пак. В другия край на перона с ескалатора слизаха няколко анаболисти, сигурно бяха анаболисти, стърчаха половин метър над навалицата. Съсредоточих се за прескок в паралелно време, ала нищо обезпокоително не видях.
— Остави — облегна се небрежно на пейката Рей. — Веселите деца ги пази съдбата. Пък и това, че след минута никой няма да стреля по нас, хич не ни застрахова за след пет минути. О! И Шетински, и доктор Джатила са много недоволни, че когато сме се набутвали в критична ситуация, не сме им подавали информация къде сме и що сме. Контрирах ги, че не ми подхожда да виря глава към Космоса през час, през два и да вия като космически вълк: олеле, намирам се еди-къде си, олеле, ще ме сгащят! И спечелих, извиниха ми се и прехвърлиха тая задача на теб. Трябва редовно да съобщаваш координатите си. Не ми благодари, в джоба си ще намериш пакетче със… — усмихна се на изненадата ми, че не забелязах кога пакетчето е дошло у мен. — Прибор за откриване на делта-електрони. Нашите момчета от групата в Адинския регион едва не ги спипали, защото били белязани с делта-електрони, случайно се измъкнали от капана. Феланците най-често обработват с йонизирани частици пода, тротоара, настилката, където се предполага минаването на подлежащия на следене субект, и делта-електроните, останали по обувките му, го превръщат в нещо като фосфоресцираща нощем котка… — Последните думи Рей изговори с напрежение, наведе се и ръката му (на която беше приборът) се хлъзна покрай обувките ми. — Не искам да те тревожа, Александър, обаче и ти ходиш като белязана котка.
Проклятие, това е могло да стане единствено в квартирата на Атулио и Кари Понсиано в Южното предградие, всъщност оттогава ходя и по улицата като човек, оригинално опакован в делта-електрони, и по екраните на мониторите във Военното разследване се движа като бяла точка, пулсираща синхронно с наивността си, там ме следят и си казват: не, няма да ловим още белязаната котка, тя ще ни заведе при партньора си, и точно така се получи, но защо не ни нападаха сега, когато бяхме двамата, чакаха трети или какво?
Без съмнение на изходите на централната станция ни дебнеха, пътищата за отстъпление бяха във влаковете, и то ако действувахме мълниеносно, до скоро виждане, кимна Рей и вече го нямаше, глътнат от тълпите, отнесен от тъкмо потеглящия — в посока, обратна на моята — влак. Яростта отново ми загорча на езика и същевременно ме разсмя донякъде хрумването да сляза бос на следващата станция, а обувките ми (оставени под седалката) да продължават да пращат сигнали: той пътува, той все пътува, той е вечният пътник…
ТъЙ като линията „Егло“ беше кръгова.
От влака ме деляха петдесетина метра — тогава иззад една колона се подаде анаболист, изхвърли ръка, толкова познат жест, наш жест, когато включваме гравитарите…
Отскочих, прикрих се зад близката колона, отскочих и от нея, защото тя изпращя като пищялна кост и на парчета се посипа облицовката й от черен гранит. Двутонннят удар можеше да свърши тая работа, можеше да изкриви и стоманените арматурни пръти на колоната, както и стори с тях. Потвърждаваше се убеждението ми, че най-опасното оръжие е нашето оръжие, обърнато срещу самите нас.
Навалицата от пътници се пръсна, отдръпна се някак без викове, без паника — дори тук, на централната станция, не беше изключение някой да урежда сметки с някого — и очисти доста широк ринг за двама ни.
Въоръжен с гравитари, вероятно задигнати от убит или пленен мой колега, анаболистът не ги използуваше с професионална вещина, калпав боксьор, забелязвах движението, предхождащо удара, и се предпазвах, излъчвайки гравитационни вълни на широк фронт, така обезсилвах двутонния му юмрук. Сигурно приличахме на неизвестна досега категория боксьори, стоящи на по двайсет метра един от друг, които, без да им пречи разстоянието, си нанасяха крошета сякаш с мигновено (затова незабележимо за окото) удължаване на ръцете.