Разгорещи се противникът ми, серия неконтролирани удари и павилионът зад мен се пръсна, полетяха сандвичи, сладкиши, бутилки…
Идиотски боксов мач.
Анаболистът беше в изгодната позиция, зад колоната, докато аз се придвижвах към перона, към влаковете, идващи и заминаващи без мен, а трябваше аз да замина, аз да напусна злощастния ринг, та ако ще всички боксови съдии в Галактиката да присъдеха победа по точки на анаболиста.
Само че не му присъдиха победа по точки.
Присъдата бе друга — отнякъде стреляха доста точно, просто го заковаха на колоната, тази точна стрелба би могла да бъде насочена към мен, но не беше. Защо? Вече във влака (скочих секунда преди тръгването) се попитах — защо? Най-вероятно заповедта е гласяла: пленяване, а анаболистът, подведен кой знае от коя своя личност, втора, трета, пета, го е прихванало да ме пребие. И преби себе си.
Влакът се хлъзгаше безшумно, вагонът, пак последният, не беше претъпкан, сред тия лица имаше ли преследвачи, или нямаше, пътниците наоколо сякаш преднамерено се умълчаха, за да усетя, че ония са тук и ме гледат с малките си игуанодонтски очи — не се и съмнявах в гущерския им произход.
Стига, изкомандвах си, стига!
Неуравновесен човек е гоненият и почти хванатият, склонен е веднага да отиде на другия полюс — във вагона пътуваха всякакви, но не и ликвидатори, преследвачи и агенти на Военното разследване, някой от дъното на вагона измърмори, друг клюмна, в ноздрите ми лъхна непозната миризма, може би такава миризма имат месоядните растения, по дяволите, ако това не беше Б-вятър…
Няма що, феланската патология в действие, упоен цял влак заради моя милост, която не се съгласи с плана им; пъхнах под езика си овалната като мидичка капсулка с актор-кислород и вече не дишах въздуха във вагона, за всеки случай изпратих тонограма на Рей, нищо не им пречеше да постъпят и с другия влак по същия начин.
Получих отговор:
„Ще те търсят сред упоените. Под площад «Арта» има подземно езеро…“
Вагонът не беше вагон, а лаборатория за експериментиране с опиати, сигурно зверски висока доза Б-вятър бълбукаше във всяка глътка въздух, защото пътниците лежаха подобно на купчина птици, блъснати в бетонна стена от ужасен смерч, както са летели на ято. Запромъквах се назад, заобикаляйки предпазливо телата, паднали на пътеката между седалките.
Тежък удар, още един, увеличих мощността на гравитационния импулс и задната стена на вагона рухна с трясък в тунела, надвесих се навън, готов да скоча, щом се появи подземното езеро.
Стига да не бяхме го отминали.
3.
В координационната зала на Военното разследване се усещаше необичайна натегнатост, с влизането си Грит Нори разбра причината: оная спокойна ларва не е тук, иначе щеше да удави в дяволското си спокойствие всичката суматоха.
— Повикайте лейтенант Соши — каза и неопределено посочи към групата офицери. — Вие там, който е шеф на Военното разследване да докладва.
— Те са на централната станция на „Егло“, в алеята на втори перон, Погледнете, ваше превъзходителство — изви глава към мониторите генерал Халън.
— Е? — безгласно, с жест попита Грит Нори.
— Мисля, че сега е най-удобно да ги арестуваме.
— Правилно, генерале, трябва да мислиш, само че не можеш.
Влезе лейтенант Соши, редно би било поне да измърмори извинение за закъснението си, но той сякаш не знаеше за съществуването на подобно нещо, само кимна и се вторачи в мониторите, където вече се разиграваше боксовият мач между Алекс Шетин и другия.
— Този не е ли информиран, че ги искаме живи?
— Да, ама… — Генерал Халън млъкна, защото Грит Нори ехидно вметна:
— Анаболистите са малоумни, забравил е. Твоя школа са, лейтенант. Ликвидирайте го, докато не е направил по-голяма беля.
— Чухте ли, генерал Халън, изпълнявайте! — прехвърли заповедта лейтенант Соши на следващата, по-нискостояща инстанция.
— Да, господин лейтенант. — Никога не разбра своята безизходност, защо трябваше да се подчинява той, генералът, на някакво си лейтенантче, обаче преди години още усети тясната униформа, в която го пъхнаха, за да бъде завинаги притеснен, и с един-единствен крясък узакониха мълчанието му. Оттогава нито изпитваха презрение към него, нито го забелязваха, едва ли вярваха, че съществува реално, но го държаха по принуда шеф на институция, непонятна за ума му.
Стресна се от гласа на Грит Нори.