Бързо се върнах в езерото под метрото, изкатерих се в тунела и докато чаках минаването на влака, разглеждах прибора, даден ми от Рей. Както и предполагах, не служеше само за откриване на делта-електрони, а и за неутрализирането им. Добре измислено, не беше редно да ходя бос заради Грит Нори.
Свърших с простичката манипулация, вече не бях фосфоресцираща котка, и се залових да обмислям начините да напусна метрото. Излазът ми към пристанището бе отрязан от еона (какви ли благословии е теглил Херакъл по адрес на хидрата — аз ги удвоих за еона), но в преднощта влакове не се движеха цели три часа и можех да тръгна вляво или вдясно по тунела и да стигна до… анаболистите, които щяха да чакат тъкмо такава глупост от моя страна. Ще рече, и в тази схема на спасението място за мен не се предвиждаше.
Изпратих тонограма на Шетински:
„Запознах се с еона — морския вариант на феланското свръхоръжие…“
5.
Дежурният инспектор тъкмо бе завършил доклада си и Шетински се канеше да тръгне заедно с него, когато получи тонограмата. Огледа се, сякаш очакваше да съзре Александър в каютата — тъй ясно и близко прозвуча гласът му. Защо ли лошите вести идват винаги толкова ясни, помисли. После помоли да повикат доктор Джатила и в неколкоминутната пауза подреди тезисите за предстоящия разговор.
Първо: еон. Значи не е легенда, нито алегоричен образ от феланските памфлети. Вече имаме потвърждение за съществуването му. Без съмнение космическата разновидност на еона ще бъде използувана в подготвяната космическа война с Нелур. И срещу нашите кораби, естествено, когато се опитаме да приберем отвлечените от Земята. На запитванията на Галактическия съвет за сигурност феланското правителство пак ще прикачи анонимен произход на еона, както се оправдаха с феноменогенния характер на преднощта и Б-вятъра.
Второ: Южният континент с лагерите, които психиката и инфантилното въображение на анаболистите са превърнали в неспиращи конвейери за смърт. Адът и чистилището на планетата. И само това ли? Доктор Джатила предполага, че там е организирано производството на еоннте. Ще се наложи ли да надникнем и в тези прекалено засекретени региони? Сигурно.
Трето: транссубстанциация. Възможно ли е възстановяването, обратният процес? Ако — да, възможно ли е да се съкрати срокът? Поне досега доктор Джатила отговоря уклончиво. Тереза и Ирене, както и останалите, върнати на Земята от другите специални отдели, за съжаление не могат да бъдат свидетели пред Галактическия съвет за сигурност. Следователно вариант бета на операцията не успя.
Четвърто: вариант алфа. Нашата група в Адинския регион да се обедини с групата на Шести специален отдел, която е открила лагер с отвлечени в джунглата на региона, за да се опитат да ги спасят. Най-вероятно е децата там все още да не са подложени на транссубстанциация. Александър и Рей да се заемат с лагера в Мраморния каньон.
Пето: корабът да се приближи на безопасно, но минимално разстояние, така че скоростните космоскафи за няколко часа да стигат до Фелания, когато се наложи.
Едва сега изпрати тонограма на Александър:
„Връщаме се на вариант алфа…“
— Вариант алфа — измърморих, — аз да се измъкна оттук, варианти по цялата гръцка азбука ще им разиграя на феланците, обаче…
Проклетата еднопосочност на феланските тунели, да бяха двупосочни — пак нищо, биха ме забелязали машинистите на насрещните и настигащите ме влакове…
Оставаше ми още една възможност, да покажа обяздване на влак, и то от висша класа — ще се лепна с гравитационните „вендузи“ за последния вагон и ще стигна до станцията след площад „Арта“. Надявах се на минималния шанс да се смеся с навалицата, да не ме забележат, а в края на краищата за предпочитане беше да се разправям с анаболистите там, отколкото да си имам вземане-даване с многоликата мистерия в пещерата.
Забуча релсата, дебелата Т-образна струна, по която се носеше влакът, после ослепителните му фарове запалиха тъмнината и напрежението ми, скоростта, усетих нейната прекаленост, нарочна сякаш, скочех ли, щеше да ми коства ръцете; секундите изтекоха, влакът с изхлипване прелетя над езерото и тъмнината тутакси пак се разду. Пълна безизходица. Кой беше казал: безизходицата е пирамида от ледена гладкост, по която се катериш с ледени крака.
Може би трябваше да изпратя тонограма на Рей за идиотското си положение, на него не му свършваха добрите хрумвания и почти винаги бяха трийсет и две на зъб по едно. Обаче той ме изпревари, пленен бил, забраняваше ми да се опитвам да го спасявам, защото ме чакали.