— Не спори, Александър, никакъв естествен цикъл не е нашата преднощ. Това е картеч от реклами, изстреляни в съзнанието на всички феланци, това са стотици темповизионни програми, забивани насила в съзнанието ни, и искаме не искаме, ги гледаме, подчиняваме им се, те връхлитат с такъв интензитет, че изпадаме в безчувствие като при хипнотичен транс. Усещаме се като в гъст бульон от възприятия — звуци, цветове, настроения, желания, аромати, непонятни страхове ни обземат и смях, картини, наслагващи се една върху друга, наподобяват безброй сънища, събрани наедно, сгъстени до твърдост, смачкани, без да загубят формата си, умонепостижима едновременност на действието, в която не се губи сценарийната последователност и логика, сюжетът, въздействието, виждаме, че се играе на сцена, а знаем също така, че е реалност, където нашето участие е задължително, без нас не могат на стотици места, привикват ни и вече сме на стотици места в един и същи момент… Човек излиза от преднощта почти ненормален вследствие на градушката от внушения, става дума за свръхвъзбуда на различни центрове и зони в мозъка, и ни обхваща необикновена и луда стръв да придобиваме вещи, които иначе не бихме и погледнали. Любопитното е, че без да се наговаряме, нямахме още никаква съпротивителна организация, ей така, спонтанно се опълчихме срещу рекламния терор, лишавахме се дори от нужни неща, умишлено не ги купувахме, щом бяха рекламирани, и това бе обявено за гражданско неподчинение, довтасваха двама-трима в някоя къща, мъчителна сцена, издържана в любезно-циничен тон, приятелю, ела с нас, и некупуващият, сиреч провинилият се, биваше изпращан на Южния континент. Тъй че хората по неволя започнаха да се подчиняват на диктовките на преднощта…
— Имам понятие, прекарах минута в преднощта и останах с впечатление за някакъв съноподобен дисоциативен транс или просто за лудница…
Адито — приличаше на горяла вече борина, защото беше мургав, с черна коса, нисък и много слаб — пак пламна.
— Грешиш, Александър, същинска лудница от планетата направиха конгрегациите. Те вилнееха, ден след ден се разрастваха, тръгна легенда за някой си Грит Нори, оглавяващ най-могъщата конгрегация, осигурила присъствието си в полицията, правосъдието, административните учреждения, сред съветниците и правителствените служители и — невероятно — плъзна мълва, че консулът и Грит Нори са се срещнали, не може да бъде, лъжат, казвахме си, ала беше истина, нищо от последвалото не опровергаваше това тихомълко сливане на правителството и гангстеризма, докато дочакахме деня, когато разбрахме, че консулът и Грит Нори са едно и също лице. От този момент нататък гангстеризмът бе издигнат в правителствена политика, Грит Нори изгони дипломатическите мисии на другите планети под благовидния предлог, че на Фелания са се появили опасни природни явления, преднощ и Б-вятър, и са избухнали нелечими епидемии, плъпнали от джунглата към столицата. Отидоха си дипломатическите мисии, пък и не бяха толкова много, останахме сами с нещастието си и ако всички останали бедствия граничеха или извираха направо от лъжата, то стерилитетът на цялата цивилизация бе неоспорим факт. Пагубното въздействие на стромафазовите ракети продължаваше. Никой не знае колко феланци носят на ръцете си татуировката 100-S. Може би след няколко поколения на планетата ще останат само двама-трима феланци, ще се погледнат с почуда и с тъга, и какъв ли друг избор ще имат, освен да се самоубият? И да не мислиш, че тази перспектива стряска Грит Нори и тия около него? Ами! Цялото им внимание е насочено към Синопсиса, Великата харта за подготовката на космическата война. Срещу кого? Срещу Нелур. Защо? И те не знаят. Памфлетистите го наричат бездънна глупост. Александър, да си призная, намразих израза „бездънна глупост“. Самата идея за война е глупост, но с дъно, плитко дъно, просто не бива да им позволим да ни завлекат под дъното. Знам, ти си пришълец, не те питам откъде идваш и защо, макар да се досещам. Обаче ми кажи, в историята на твоята планета имало ли е подобни ненормални периоди?
Адито ми даде думата и демонстративно преброи на пръсти секундите, през които мълчах. После кимна, че му бил ясен отговорът, и продължи:
— В началото нашите се опитаха да призоват някого на помощ, в резултат се сдобихме с информационно затъмнение, Грит Нори прояви разточителна щедрост, над цялата планета бе разтворен непроницаем чадър, през който не се процъцря капка сигнал ни навътре, ни навън, и така единственият прозорец, през който можехме да махнем с ръка и да викнем за помощ, бе захлопнат, закован плътно. По същото време се появиха памфлетистите от Първата школа, след тях — от Втората, и много се лъжат онези, които смятат, че техните сатири са мятане на дребни камъчета по Грит Нори и по конгрегациите. Един само Лансуар колко струваше…