Адито направи дълга пауза, после зашепна (доверието винаги избира тихия глас), продължи за Лансуар, неговите памфлети преди четиридесет години дали тласък за организиране на съпротивителните корпуси, хиляди доброволци навсякъде и срещу тях плъзнали ликвидаторите, тогава корпусите се оттеглили в джунглата, дори се укрили в Южния континент и по островите, но и там ги намерили, изтребили ги и докладвали на Грит Нори: готово, ваше превъзходителство, край, няма ги, ако нещо е останало от мръсниците, то е в коремите на игуанодонтите и в гушите на динорнисите, отлично, много добре, кимнал Грит Нори, пък след седмица този и този лагер били нападнати, всички лагерници били освободени и се наложило да му докладват с колко са се увеличили доброволците, и да му се извинят: грешка, ваше превъзходителство, и негово превъзходителство обявил, че корпусите, изглежда, владеят популацията на насекомите, да се включат в борбата анаболистите, и ги включили, заподозрените острови заредили с кохезионни мини по системата на шахматната дъска и ги потопили на дъното на океана, коридори с неспиращи потоци Б-вятър разграфили джунглата, десетилетия по-късно били създадени еоните — сухоземните и морските, този път ги натикахме в леговищата на игуанодонтите, ваше превъзходителство, ще предпочетат хищниците да ги разпределят на сутрешни и обедни порции, вместо да се срещнат с нашето свръхоръжие, само че не се получило и доброволческите корпуси ги имало все повече и навсякъде, той, Адито Лансуар, три години бил в такъв корпус в джунглата на Адинския регион, случайно го заловили в столицата, заради нередовен идентификационен жетон го тикнали в цитаделата. Но сега се връщал отново там и знаел какво да прави.
— Единственият начин да ги изчистим до крак е стрелбата. Щом сме позволили да излеят тази стоманено-титанова голгота и да я стоварят върху плещите ни, значи за нас е и страданието да я измъкнем до върха, и радостта да я запокитим оттам върху главите на гритнористите…
Беше убеден, че сами трябва да се справят, непредвидената помощ така или иначе била милост на случайността, а и откъде щяла да дойде — от някоя планета, от Галактиката, от неизвестна далечна точка в Космоса?
— Ако около твоята планета се стяга примката, ще чакаш ли помощ отвън, или сам ще запретнеш ръкави? Космосът да ти е на помощ, Александър, ако се надяваш само на чуждата помощ, примката ще се дозатегне и край.
— Както виждаш, не чакахме, а дойдохме със запретнати ръкави — обади се Рей, вече разсънен, бодър и напълно готов да спори. — Не аз, вашият памфлетист Ерудо Вилония казва: където и да е минала войната и в най-отдалеченото кътче на Галактиката, тя задължително посяга на бъдещето на всички цивилизации, сиреч на децата и на младото поколение на Галактиката. Прав ли е? Прав е. Напразно си трошите езиците. Слушам ви и за кой ли път си обяснявам защо двама изповядващи съвсем същата религия поради простата причина, че стоят от двете страни на идола, намират страхотни различия в молитвите си. Закривам дебатите, изберете си по-меки локви и лягайте да спите, тази нощ ни чака дълъг път.
5.
През всичкото време, докато наблюдаваше на монитора движението на Първи от покрива на цитаделата до третия подземен етаж, Грит Нори коментираше с къси, подигравателни фрази:
— Този дежурен от трийсетия етаж е от твоите кадри, нали, лейтенант? Има прекалена разлика между номера на обувките му и индекса за неговата интелигентност. Да се ликвидира глупака преди полунощ, разбира се, ако Първи не му види сметката по-рано.
— Да, ваше превъзходителство.
— Двамата дежурни, дето се разминаха с Първи сякаш им е колега, са анаболисти, доколкото забелязах. Много приятно доказателство, че анаболистите са получовеци. Погрижи се, лейтенант, да ги ликвидират съответно наполовина — да ги срежат надлъж или напреки, по тяхно желание…
— Да, ваше превъзходителство.
Когато дежурният се опита да блъсне Първи, а сам влетя в страничния коридор под плазмените изстрели, Грит Нори удовлетворено плесна с ръце.
— Би било несправедливо, ако глупакът ме лишеше от възможността да видя залавянето на Първи. Според сценария къде ще го спипате? Щом влезе в килията на Втори? Не, не ми казвайте, лейтенант, няма да ми е интересен спектакълът.