„Наричам се Ерудо Вилония, феланец, приготвил съм този запис без принуждение и в пълно съзнание, за да послужи като свидетелско показание пред Галактическия съвет за сигурност, в случай че бъда възпрепятствуван лично да свидетелствувам…“
„… може би не грешим ние, феланците, като смятаме, че истинското нещастие ни сполетя преди тридесет години в деня на псевдовоенния конфликт с Нелур, не знам, преценете вие, отстрани по-добре се вижда, ала така го усетихме още на първата година след бомбардировката със стромафазовите ракети. Макар че правителството мълчеше, скоро се узна — петдесет процента от населението, мъже и жени, беше напълно стерилно и не ужасът раздуваше процентите, а фактите, следващите десетилетия ни проредиха като чумни, планетата се затъркаля към чудовищно обезлюдяване, назад към влечугите, към мезозойската ера отпреди колонизирането на Фелания, едно след друго подрастващите поколения оставаха без деца, пък у новородените все по-често откриваха бъдещата стерилност…“
„… Обявиха, че правителството взема мерки срещу бедствието, но никакви мерки не се взеха, започнаха кражби на деца, отделни гангстери, после — нали знаете, че колониите на престъпността нарастват по-бързо от колониите на коралите, салпите и асцидиите — се разшетаха организирани банди, тайни могъщи конгрегации, които продаваха и препродаваха отвлечените деца, колко скъпо струваше петгодишно момиче с придружителен документ за нестерилност, цената стигна до двайсет хиляди фелана, скочи на петдесет, на сто хиляди, продаваха ги като кученца с паспорт за принадлежност към чиста порода, само че и на конгрегациите им дойде нанагорно, хората се въоръжаваха, къщите, където имаше деца, се превръщаха в крепости, ту в този, ту в онзи квартал ечаха среднощни престрелки, едни конгрегации отвличаха деца, други бяха наемани да пазят децата, защото населението търсеше помощта на полицията, а щом полицията беше подчинена на конгрегациите…“
„… всички кораби и космоскафи отдавна принадлежаха на големите конгрегации, те — говореше се — извършваха редовни полети, но докъде, защо, какво пренасяха натам или какво докарваха насам не се и досещахме и едва когато нашироко се разгърна търговията с деца, разбрахме, че някъде в Галактиката неизвестна планета плаща със своето младо поколение цената на нашите стромафазови ракети и че престъплението се върши по дяволски труден начин, обаче лесен за гритнористите, както наричахме тия от конгрегацията на Грит Нори. Трябваше да изтекат много месеци, за да чуем — без да повярваме в подобна възможност, — че е изобретен конгрегатът, една техника за невидимост, под чието прикритие похищавали децата от оная непозната планета, после научихме от откраднатите деца името й — Земя…“
„… Подложените на транссубстанциация момчета и момичета излизаха от лабораториите със записана нова памет и с абсолютното убеждение, че са феланци. Така дори родителите да познаеха децата си, те нямаше да послужат за свидетели…“
„… Феланското правителство никога не се е отказвало от подготовката за космическа война с Нелур, затова по-късно военните сложиха ръка на лагерите с отвлечени деца и там, доколкото ми е известно, се извършва не само транссубстанциация, там се изпробват различни видове анаболни стероиди и стимуланти и момчетата се превръщат в анаболисти…“
„… В началото номерирахме всяка беда, за да не я сбъркаме с друга и за да знаем общия им брой, но после бедите станаха толкова, че престанахме да ги номерираме, защото числата свършиха. Какво да се прави по-нататък беше непонятно, а непонятното винаги е силует и никога — ясно очертана фигура. И тогава се стовари поредната беда, която поради гореуказаните причини отново обозначихме с номер едно, обаче причините, естествено, всякога са повече от споменатите.
Така екрановизията бе подменена с темповизия, оттук нататък нямаше нужда от апарати, антени и захранваща енергия, вълните направо резонираха в определени зони на мозъка и създаваха визуални образи и слухови възприятия. Всеки можеше да си гледа работата, докато в съзнанието му се въртеше програмата, после започнаха да транслират по две програми наведнъж и хората се замятаха като срязани на две със зловеща ножица. И тогава излезе законът за темповизията — от 18 до 21 часа — и първото допълнение към закона, че се разрешава програмите да са повече от три, но не повече от триста. Официално никога не бяхме уведомени колко са програмите…“
„… денонощието се разцепи на три: ден, нощ и време за темповизия — нарекоха го трети цикъл, преднощ, думата «вечер» полека-лека избледняваше и се разтваряше при смрачаване. Щом наближеше 18 часът, търсехме безопасно място да легнем, защото в 18 часа се строполявахме като повалени от срещуположни мълнии, разноцветни светлини лумваха не пред, а зад очите ни, блъскаха се в слепоочията, в темето, разораваха дълбоките коридори на подсъзнанието, където по-рано винаги бе тъмно, усещахме го като някакво неприлично разголване отвътре…“