„… Темповизията оправда името си — темпо, темпо, темпо, с невъобразимо темпо за броени секунди феланците биват натъпквани с огромен обем информация, в следващите секунди получават следващата порция информация, понякога изключваща предходната, отричаща вчерашната, подготвяща утрешната, но всякога непоносима в своята рекламна шумотевица и блясък, и така цели три часа непоносимост, от която се събуждат като пияни, като възкръснали, като прекарали месеци наред в свръхнапрегната смърт. Дори в останалата част от денонощието не излизат от състоянието си на визионизъм, не ги напускат виденията, халюцинациите, в погледите им се реят парцали от невъобразими илюзии, хората се влачат по улиците със сгърчени лица и души, обезкуражени във всяка човешка мисъл. Ако по-рано са имали волята да се съпротивляват, макар и тайно, и да не търчат презглава към магазините, сега вече не могат да не се подчиняват, но подчинението им прилича на желание, на апетит, на стремеж, на порив, на страст, на лично убеждение, на неоспорвана от никого свобода… Излизат от преднощта с манията да се снабдят с риза, със златна брошка, с препечен хляб, с някакъв пастет, какъвто никога не са опитвали, ала предварително се омайват от вкуса му на амброзия, искат го, умират за него и ръмжат като тигри, докато не си го купят, а той се оказва боклук и тогава оборват глави като отровени тигри…“
„… На консула Грит Нори се приписват думите: понеже една цивилизация не бива да е намръщена, редно е да се вземат мерки. Той се заинтересува от опиатите, запозна се с цялата гама, отрече я и поиска от химиците магистри да си изпотрошат ръцете, да изпотрошат формулите, ако щат, но да синтезират нов наркотик с най-съвършените звездни видения. Така се роди Б-опиатът и беше създаден Б-вятърът, който задуха без предупреждение, без разписание, изведнъж се появяваше и глътка прашен въздух беше достатъчна да се натръшкат на земята хиляди и хиляди хора в нещо като епилептичен припадък.
Как се прави изкуственият вятър демонстрираха на консула, посочиха му на картата три точки, разположени в права линия, приличаха на три мухи, залепени на конец, и му обясниха, че когато в първата точка рязко се повиши атмосферното налягане, а в третата точка рязко се снижи, полученият за минути циклон увлича прахообразния опиат Б, поставен във втората точка, и го изсипва върху града, квартала или определена улица. Първият експеримент се проведе в центъра на Ектополис в 12 часа на обед…“
„… пълно безветрие, такова безветрие съществува в полукълбата на пясъчен часовник, от който преди век е изваден пясъкът, и въпреки това се усетиха няколко изкривени тласъка на въздуха, сякаш предизвестяваха пристигането на обезобразен вятър.
Б-вятърът дойде от юг, плаваше бавно като бледорозов облак, иззет от нечий изгрев, като животински мехур, чиито кръвоносни съдове още розовееха, като камбана на огромна медуза, чиято пихтиеста маса е изчегъртана и заменена с розови газове. Нямаше вид на всепомитащ циклон, напротив — газообразното същество предварително носеше неопределена, ала очаквана празничност, повися няколко минути над земята и после легна с тихо изохкване по цялата дължина и ширина на площада, макар че никой човек не беше докрай сигурен Б-вятърът ли изохка, или той самият и останалите край него. И всички потънаха в ефимерен сън, от който излязоха тъй леки, сякаш прехвръкваха по клоните на високо дърво…“
Шетински изключи възпроизвеждащия апарат едва когато дежурният инспектор въведе Ерудо Вилония и го настани в креслото.
— Съжалявам, че ви обезпокоихме.
Вилония знаеше за какво го вика Шетински:
— Не мислете, старши инспекторе, че предварителното ми свидетелствуване е израз на неконтролиран страх, приемете го като дефинираната далновидност на старец, наближил, ако не и стигнал до оная черта, иззад която гласът му няма да се чуе. — Усмихна се широко, неочаквана усмивка, разглаждаща старческите бръчки, а не сгъстяваща ги.
— Взели сме всички мерки за вашата безопасност — увери го Шетински и този път не разчиташе на предохранителните мерки, които за съжаление не спасиха Орасио Айрес; застраховката на Ерудо Вилония бе сигурна и добронамерена като раждането му преди деветдесет години. Заговори за каквото го бе повикал: — Господин Вилония, имаме новини от вашата планета. Извършен е военен преврат и правителството сега се оглавява от лейтенант Соши.