— Само мълниеносната поява на инспекторите в гръб осуетила този финал, Адито ги очаквал да припълзят по корниза и бил напълно спокоен за защитения си от водопада тил… — Шетннски се усмихна.
— И какво, категорично отказа да дойде на Земята? — Рей зададе въпроса сякаш на себе си и след къса пауза си отговори: — Нормално. Адито има желязна философия: помощ от никого не чакаме, сами ще се справим със злощастните проблеми на Фелания.
— Последните събития, изглежда, са коригирали философията му…
Същия следобед Рей ме запозна с Ерудо Вилония, по-точно казано, Вилония ми представи Рей:
— Вашият приятел ме изнесе насила заедно със стола от къщи, за да ме спаси. Зная, че и вие задочно сте участвували в спасяването ми. Благодаря ви, Александър. Но съгласете се, аз тогава и не допусках, че е възможно подобно нещо…
— Носенето със столчето ли? — попитах. Допадаше ми, че когато се усмихваше, усмивката го подмладяваше, иначе старостта държеше лицето му в прекомерно своя архитектоника.
Сякаш в традициите на човечността си, живяла в него толкова, колкото и той самият, старецът дълго изказваше благодарността си, говореше и говореше и си налагаше чудати запрещения да подхване друга тема.
— Господин Вилония, бихте ли разказали на Александър последния си памфлет, за военния преврат?
Старецът се извини, нямало да му стигне дъх за пълния текст, обаче в резюме можело:
— Това, което лежи под едно мълчание — подхвана, — е винаги по-голямо и по-съдбовно, отколкото лежащото под един заповеден вик. Под вика са гласните струни, белите дробове, мрачното вещество на властта и толкоз, докато под мълчанието… Връстниците на лейтенант Соши единодушно твърдят, че като дете страдал от страшно главоболие — започващо в тила, главоболието се преливало на бавни вълни до челото, а после настъпвал отливът нагоре към темето, където се застоявало. На точно определена възраст, петнайсет години и един месец, решил, че душата му е непозната от разума и напълно опозната от малката душа, която се намирала вътре в голямата. Не се съмнявал, че има две души. Освен това той не позволявал да го поучават за каквото и да било, след време възнамерявал сам да се заеме с възпитанието си. Подготвяйки се за такава перспектива, Соши записвал всяко поредно хрумване, като задрасквал половината от предходното, и в резултат се получил конспект с особено съдържание. Тогава определил датата за началото на самовъзпитанието си — денят се случил дъждовен, валял пороен дъжд, но пороят не бил сметнат за лошо предзнаменование. През тези години, казват връстниците му, носел изключително дрехи със зашити джобове, за да няма къде да си пъхне ръцете, защото в тъмното ръцете му се боели и сами се криели в джобовете. Мълчанието било първият етап от самовъзпитанието му, постигнал големи успехи (с доста странни методи) чрез свръхдълги полемики със себе си до пресипване и до припадък, тъй че в разговор с друг не влизал на никаква цена. Във втория, висшия етап, се насочил към овладяване на абсолютното спокойствие независимо в коя част на денонощието и независимо от заобикалящата го действителност. Връстниците му казват, че Соши не срещнал никаква трудност в тая област, понеже ме бил с всичкия си, някои смятат, че в мозъка му липсва лимбичната система, където обитават чувствата, паметта, настроението, инстинктите и реакциите, и затова. Така или иначе, когато гритнорнстите и останалите конгрегации обсебили властта на планетата, Соши вече бил лейтенант във Военното разследване и тридесет години не приел никакво повишение и не губел нито за миг спокойствие, докато преди месец сам се повишил и — знае се — за около час загубил феноменалното си спокойствие. Военният преврат започнал в петък в 9.02 часа в координационната зала на Военното разследване и в присъствието на много служители и висши офицери. Лейтенант Соши посочил Грит Нори и с прословутото си спокойствие наредил да го застрелят, което неговите анаболисти тутакси изпълнили. Тогава вратата вляво се отворила и начело на личната си охрана влязъл Грит Нори, истинският, с всички консулски отличия, и лейтенантът възкликнал: ама ваше превъзходителство е имал двойник андроид? А ти нямаш ли, лейтенант? — попитал Грит Нори, наредил на охраната си да го застреля и това не му донесло никакво удоволствие, тъй като от вратата вдясно се появил следващият лейтенант Соши. Когато в залата станало тясно от миризмата яа изгоряло и от телата на седем консула и шест лейтенанта, отрупани край стената в обща купчина, лейтенант Соши (може би двойник андроид, може би истинският) обявил, че военният преврат е извършен безкръвно и нека предадат на избягалия Грит Нори да си кротува в Южния континент и да не мърда оттам. Било 10,00 часът.