Вилония изведнъж се прекъсна, за да отпие глътка вода, но не се върна повече на памфлета, изостави гладкия литературен патос на жанра и повиши глас:
— Знаете ли какво се крие зад сегашния налудничав девиз на лейтенанта „Пробуждане на цивилизацията с очи към звездите“, който темповизията забива досущ пирон в главите на феланците? Космическа война с Нелур…
В един момент изпуснах нишката на монолога му, нещо ставаше, просмукваше се в мен, разпознах сладникавия, отвратителния мирис на тревогата, на предупреждението, този път едва ли не го възприех като живо същество с хронометър в ръка, сякаш чувах ритмичното отмерване на секундите, минутите, часовете, виждах (виждах ли?), че точно след два часа и петдесет и осем минути… Прескок в тъй отдалечено паралелно време беше невъзможен и въпреки това на кръглия екран в съзнанието си следях убийството, което щеше да стане днес надвечер при басейна с видрите (в парка на отдела имаше такъв басейн, превърнат отдавна в дом за многобройна фамилия видри).
— Извинете, господин Вилония, довечера какво възнамерявате да правите?
— Моля?… А, нищо. Може би ще се поразходя…
— Не се разхождайте в парка! — изрекох категорично и се сепнах от недомислието си.
Естествено решението беше друго — отидох при Шетински, после специалистите обезвредиха кохезионната мина, поставена досами басейна несъмнено под прикритието на конгрегат от новия тип. Мината не беше се задействувала цялата сутрин, въпреки че покрай нея са ходили десетки хора, да не говорим за щъкащите насам-видри, тъй като имаше избирателно устройство (подобно на блокер-системата), различаващо феланеца от нефеланеца. Адресатът на тази смърт, която щеше да екзекутира мигновено всяка клетка на човешкото тяло, трябваше да бъде феланец и никой друг. Трябваше да бъде Вилония.
4.
Само ранното пролетно време, мартенското, е способно да си прани топли шеги, без да се съобразява с календара. На втори март температурите стигнаха осемнайсет градуса.
На четвърти март по цялото Черноморие имаше обилни снеговалежи. В Женева пристигна тъй дългоочакваната комисия на Галактическия съвет за сигурност, пред която трябваше да се представят доказателствата и свидетелите на феланските престъпления. Доктор Джатила и Шетински същия ден заминаха за Женева.
На пети март сутринта с Рей проучвахме картите на Мраморния каньон, особено ни интересуваха изоклиничните отклонения на местността. По някое време той плесна с ръка по купищата карти.
— И откъде си сигурен, че тъкмо ние с теб ще отидем в Мраморния каньон?
— Как откъде? А кой друг?
— Постоянният оптимизъм за всеобща подреденост е присъщ на кристалите, забележа ли го у човек, смятам, че нещо му хлопа! Че помисли, ако не ти е трудно: след нашата, да я наречем „реанимация от трупове в живи хора“, може би Шетински и доктор Джатила ще предпочетат наистина живи…
Е, само това оставаше!
Навън (виждаше се през прозореца) пак грееше мартенското слънце. Такова слънце заслужаваше поне десетина прилагателни, стига да не ми беше сиво настроението.
На шести март получихме съобщение от Шетински. Представителите на Галактическия съвет за сигурност започнали обиколка на специалните отдели и той и доктор Джатила щели да съпровождат едната група. Предупреждаваше ни, че посещение ще има и в нашия отдел, сиреч стягайте се.
На девети март, още бях в леглото, Мартина ми разказа съня си: корабът със спасителните екипи заминал за Фелания, пък аз съм останал. Отвратителен сън, а тя го разказа с тайната надежда, че може би… Изглежда, не само на Рей му минаваха подобни мисли.
На единайсети март официално бяхме информирани за създаването на още шейсет и четири специални отдела по всички географски ширини и дължини на планетата, защото през последните седмици имало отвлечени деца и от другите континенти. Питах се дали лейтенант Соши знаеше, или конгрегациите (невкарани още в матрицата на лейтенанта) бързаха да понатрупат суровина за продажба, използувайки мътното време след преврата.
На четиринайсети март в отдела пристигнаха Шетински, доктор Джатила и част от комисията. В ролята на свидетели се явихме Ерудо Вилония, Рей, аз, останалите инспектори, посетили Фелания. На комисията бяха прожектирани визиодискове с документални филми за преднощта, Б-вятъра, затворническите лагери, анаболистите, тайните пазари за продажба на деца, филмова миниатюра без дикторски текст на хиляди ръце, бебешки и старчески, с татуировка 100-S и подбрани кадри ог творбите на най-известните памфлетисти; демонстрирани бяха феланските конгрегати, кохезионните и антикохезионните мини; последва мрачната сцена в клиниката с Тереза и Ирене.