32.
Чингис се усмихна при вида на внука си Монгке, който шляпаше на ръба на езерото. Съгледвачите му бяха намерили водоема на няколкостотин мили североизточно от Самарканд и той бе преместил герите и семействата там, докато войската му се разпореждаше със земята и градовете на Хорезъм. Керваните отново се движеха от Рус до Дзин, но вече бяха посрещани от монголски служители, обучени от Темуге, и следвани от воини. Те отнемаха част от стоката на всеки търговец, но пък за сметка на това ги охраняваха. Думата на хана закриляше пътищата на хиляда и повече мили във всички посоки от Самарканд.
Езерото и равнината бяха оградени от планини, но те се намираха достатъчно далеч, за да не се чувства затворен. Знаеше, че воините му стоят на пост на всеки връх, но не можеше да ги види. Изпитваше някакво утешение при мисълта, че планините ще си останат на мястото и когато всички живи сега станат на прах.
Угедай се справяше добре в новата си роля на наследник. Чингис го беше изпратил с туманите, за да опознае до най-малкия детайл хората, които някой ден щеше да поведе. Това беше нещо нормално, но Чингис го пращаше и при Темуге, който го учеше как да държи войската нахранена и облечена. Угедай попиваше всяко умение, което можеха да му предадат племената, наред с езиците и дори писането. Наследникът никога не можеше да бъде видян без група наставници зад него, но това сякаш му се отразяваше великолепно.
Чингис се протегна. Чувстваше покой. Звуците на войната бяха далеч от това място и той се наслаждаваше на плача и смеха на момчетата, които се припичаха на слънце и се учеха да плуват като риби. Някои дори се гмуркаха и скачаха от скалите сред порой от пръски. Майките им викаха и се взираха неспокойно в дълбините, но те винаги се показваха на повърхността, като пуфтяха и се смееха на онези, които се тревожеха за тях.
Усети нечия малка ръка да го дърпа за гамашите и се наведе да люшне Кублай във въздуха. Момчето беше едва тригодишно, но още когато бе само на няколко месеца, грейваше всеки път щом видеше дядо си. Чингис също го харесваше много.
С рязко движение ханът качи внука на раменете си и тръгна към водата. Трепваше леко, когато Кублай стискаше прекалено силно косата му.
— Няма да позволя да паднеш, човече — рече Чингис. Монгке забеляза рядката наслада и също протегна ръце да бъде вдигнат. Чингис поклати глава. — След малко. Дотогава Кублай ще язди.
— Искам разказ! — викна Кублай над главата му.
Чингис се позамисли. Майката на Кублай бе отбелязала, че разказите му са твърде жестоки за малко момче, но въпреки това внукът му ги харесваше. Ханът виждаше, че Сорхатани се намира недалеч от брега и ги наблюдава. На деветнадесет години тя бе станала необичайно красива жена. Понякога Чингис се питаше как ли е успял да я прилъже малкият Толуй.
— Искаш ли да чуеш за хана на хашишините?
— Да, разкажи ми! — с радостна възбуда викна Кублай.
Чингис се усмихна и се завъртя наляво и надясно, а момченцето са разкиска от резките му движения.
— Беше огромен мъж — рече Чингис. — С толкова силни ръце, че можеше да огъне желязна пръчка. Брадата му бе като черно въже и стигаше почти до кръста! Беше преди две години, когато попаднах на него в крепостта му. Скочи върху гърба ми, докато минавах под една арка, и не можех да се освободя от хватката му. Ръцете му сграбчиха гърлото ми и стискаха, стискаха, докато очите ми едва не изхвръкнаха от главата ми!
Имитира ужасната хватка, а междувременно Монгке бе излязъл от водата и също гледаше ококорен.
— Как успя да се освободиш от него? — попита той.
Чингис погледна надолу към него и се позамисли за момент.
— Не успях, Монгке. Опитах се да се отърся от него, както правя с Кублай, но той беше прекалено силен за мен. Стисна още по-силно и изведнъж видях очите си да се търкалят по земята пред мен.
— Че как си ги видял, щом са били на земята? — моментално попита Кублай.
Чингис се разсмя и го свали долу.
— Умно момче си, Кублай, но си прав. Не можех да ги видя. Всъщност, виждах себе си с две дупки на мястото на очите, а хашишинът още бе на гърба ми. И докато очите ми се търкаляха, видях огромен рубин да проблясва на челото му. Не знаех, че там е слабото му място, но бях отчаян. Вдигнах ръце и го изтръгнах. Силата му го напусна в същия миг, защото се криела точно в камъка. Прибрах си очите и продадох рубина, за да си купя бял кон. Оживях, но и до днес внимавам да не ми изхвръкнат очите, когато кихам.